С изненада днес видях, че един мой непретенциозен пост изглежда е разбунил доста хора, съдейки по реакциите, споделянията и поканите за приятелства.
Това ме изненадва. Постът беше гневен, тривиален вопъл срещу лошия вкус в родината ми и най-видните му проповедници.
Нищо ново, което всеки българин не знае и не е виждал през последните 30 години…
Тогава? Защо такова вълнение? Нима е новост, че въпросният шоумен (с извинение към представителите на тази достойна професия) от 30 г. е слуга на мутрите, задкулисните врътки и корупционният капитал?
Че услужливо се поставяше в услуга на този и онзи, в зависимост от това кой плаща?
Много грехове тежат на плещите на тези хора…
И тогава, разбрах от обаждане на близък роднина. Тя се страхувала за живота ми, щели да ми направят „нещо“.
Аз разбира се я успокоих – който ми се е изпречил, все валяк го е газил (справка – „бай Ганьо“ от летището във Виена, онзи дето се държеше нагло и продаваше паспорти. Шиши също.) И то без да си мръдна пръста, ей така…
Но тази тревога ми подсказа, че в демократична, европейска България, хората все още се СТРАХУВАТ от мутри, охранители, показни разстрели, или просто оставане без препитание.
А това вече е тревожно. И ме амбицира още повече. Щото борбата за високия и изтънчен вкус може и да я загубим.
Но борбата за правова, справедлива и законова държава, без мутри, ланци и лошо гледащи хора през стъклата на бронирани джипове, трябва задължително да спечелим. Не заради нас. Заради децата ни.
#ОставкаМутри
Theodore Ushev, Facebook
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
