Изключително тежки думи каза Тончо Токмакчиев в интервю пред Блиц за родените в НРБ, какъвто е той самият.
Актьорът признава, че неговото поколение трябва да се смени, защото е обременено с фалшиви представи за света, икономиката, историята и морала.
– Има ли надежда за нашето бъдеще, ще се оправим ли и политически, и финансово?
– Има, разбира се, ще се оправим. Когато се освободим от хората, които са родени в Народна република България, например.
Тоест и нашето поколение, и то трябва да си замине.
Тъжно е, но е факт.
Аз познавам поколението, което е родено в Царство България, там е възпитанието.
После ти вкъщи го възпитаваш едно, после отива в пионерски организации, септемврийчета, комунистически идеали, ДКМС-та, строим за родината и ти пълнят главата само с глупости.
И всичко това промени народа. Това не са хората, които са били преди 9 септември. Това е друг народ – смазан, безгръбначен, смачкан и всичко това идва от Русия. Там е заровено кучето. Това, което ме радва и ми дава надежда, е, че в момента театрите, операта са пълни, хората са жадни за изкуство. Това е феномен, защото 90-те години бяха празни.
– Има ли надежда за нашето бъдеще, ще се оправим ли и политически, и финансово?
– В България се правеше изключително идеологически театър, масовката беше за насочване на правилно идеологическо мислене. Нас като ни приемаха във ВИТИЗ, ни казваха, че сме идеологически единици. Това отблъсна публиката. Този тромав, тежък театър, който вървеше по друг начин, зрителите бяха вкарвани в залата по линията на профсъюзи, по предприятия, по заводи и т.н. Сега всеки има избор, ако искаш – ходи и слушай чалга, ако искаш, отиди на театър, на опера. Аз имах представление по Нова година в Русенската опера, залата беше пълна, няма места.
В Разград, пак с Русенската опера бяхме, залата е огромна и пак препълнена. Това също ми дава надежда, че ще се оправим. В момента много представления се правят, например в Пловдив освен в театър, в едно читалище в Кючук махала, малкия Париж, дето ние му викаме, на ден има по 5 представления, плюс опера, плюс симфоничен концерт. В София почваш: Музикален театър, Сатиричен театър, Народен театър, 199, “Сълза и смях”, Театър “София”, Младежки театър, Театър зад канала, разни клубове, НДК, също и зала “България”, камерни сцени. Тоест на вечер има поне 15-16 сценични и музикални изяви и като сложиш след това клубове като “Синатра” например, където пеят Васил Найденов, Любо Киров, Графа и т.н., както и чалгите из Студентски град.
Бях наскоро в Сливен. Има една зала на читалището, която побира около 300 души, и друга, направена много хубаво, с орган, както и театърът на Сливен, който е много голям. И трите работят активно. Наскоро се засякохме: в едната зала бяха Влади Въргала, Аня Пенчева и други, в другата зала бяхме аз, Мая Бежанска, Фънки и др. Сега отиваме в Добрич, всички билети са продадени вече. Важното е да правиш продукт качествен, театърът е забава.
Ние все искаме да товарим хората, да ги замисляме, да им предлагаме казуси. Ами той животът толкова казуси им предлага, че хайде и ние сега още с един казус да ги натоварим. Не, хората искат да се забавляват. То няма лошо, но да е направено така, че да остане в теб този проблем, но да не е болезнено. Ще ти дам за пример едно представление на Сашо Морфов, един прекрасен творец, казва се “Животът е прекрасен”. Всичко има в това представление – за морала, за живота, но е направено по начин, по който хората са във възхита, без да са натоварени.
– Имаш ли си любими режисьори?
– О, да, един от тях е Борето Чеклинов, почина, за съжаление, всичко му беше в главата, прекрасен беше. С добрите режисьори не е необходимо да репетираш по много. Има една мания за дълги, по 20 часа, репетиции. Например с Теди Москов е много трудно да репетираш, но той е един много добър режисьор и нещата му са оправдани защо ги прави така. Сашо Морфов, Бойко Богданов, това са доайените. От по-младите с Богдан Петканов съм работил. Важното е да имаш решение и прочит, да се търси зрителският интерес, които да се пресекат с вижданията на режисьора. Казва се, че две успоредни линии някъде в пространството все пак се съединяват, както и всяко едно нещо си има място и време.
Политиката на един театър трябва да бъде съобразена с местонахождението му. Онзи ден в театъра в Благоевград си мислих, че това и в Лондон не могат да го преживеят. Играе се Кафка с един млад авангарден режисьор, който прави пърформанс и портрет на Дориан Грей. Хората имат нужди. Театърът е като организъм, жив, и му е нужно да се храни с нещо качествено. Хората като мен, Асен Блатечки, Мария Сапунджиева, Камен Донев, Албена Колева сме такива, които пътуват и играят всяка вечер.
Продуктът трябва да бъде добър, посетителите отиват заради актьора. Феномен е това в България – ние водим една много странна война, против всички и всичко, и при първа възможност си бием камшика и напускаме Родината. Ако обичате това място, елате и се борете за него, борете се, работете, не стягайте куфарите.
България ще се оправи, когато се разбият всякакви идеологеми и се разбере и разплете всичко за нашата история. Истинската история на България, която е обвита само в лъжи и в едни угоднически събития, които са само с една-единствена цел, да доказват колко много ние сме свързани с Русия и колко много ни обичат.
Аз казвам: Русия е обичала така България, както Майкъл Джексън децата. В България имало русофили! Не, в България има русопати! Много обичам, докато пътувам, да разговарям на тази тема с таксиметровите шофьори. Познато ти е, те знаят всичко и ако бяха в политиката, щяха да оправят страната. Шофьорите са като ято.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
