Ще родят ли машините изборна мафия?

Събитията от последните дни трябва да бъдат епилога на този злощастен експеримент, който ни прати в Третия свят

Бай Ганьо-реформаторът и Бай Ганьо-IT специалистът решиха, че разбират повече от конституционалистите, политолозите и компютърните експерти

Ще започна с един цитат: “Защото истината е, че цялата схема, която ние направихме тези 2 години, интелектуалците са 7% до 10%. Ако пуснеш народа, както е структуриран в момента, ние трябва да сме 10% с ДБ, с всичко. Направихме леко ала-бала през президента, вкарахме един кон…“. Това са думите на Кирил Петков, които цяла България чу от онези скандални записи от някаква сбирка на „Продължаваме промяната“, разпространени от техния тогавашен депутат Радостин Василев преди няколко месеца.

Репликата „ала-бала през президента“ с основание се свързва от мнозина със странната пристрастеност на президента Радев към машинното гласуване и с влиянието му върху организацията на изборния процес, а пък репликата „вкарахме един кон“ – със зловредния софтуер, наречен „троянски кон“, с който потенциално може да се манипулират машините за гласуване.
Всъщност, тези думи са живото свидетелство защо никъде в цивилизования демократичен свят не се гласува и няма да се гласува машинно в обозримото бъдеще. Защото е несигурно и се отваря огромна „сива зона“ за злоупотреби, които при това са трудно доказуеми по съдебен ред.

Не го говоря и пиша просто аз през последните три години – показват го анализите и практиката на всички развити демократични държави. Без изключение! Машинното гласуване е характерно само за Третия свят, примерно – Венецуела и Кралство Бутан. Там, където през годините в Европа е въвеждано машинно гласуване в национален мащаб – в Германия, Нидерландия, Ирландия, го отмениха заради високия риск и пълната непрозрачност на отчитането на гласовете.

В Нидерландия, след като анкетна комисия установи уязвимостта на машините. В Ирландия – по същата причина, след което купените за 56 милиона евро 7500 машини бяха предадени за скрап за 70 хиляди евро. В Германия – с решение на конституционната юрисдикция. Поетапно го премахват и в САЩ.

Прочее, понеже разни „специалисти“ продължават да обясняват, че в САЩ се гласувало машинно (въпреки че в статия в „Труд news“ под заглавие „Машинното гласуване – път към Третия свят“, още миналата година опровергах с факти това невежество), се налага отново да се припомни.

Първо, машинно гласуване се нарича електронизацията на следните три стъпки от изборния процес: а) отбелязване на вота – електронно, б) съхраняване на отбелязания вот – електронно, и в) отчитане на резултатите не с броене, а електронно – според машинно генериран протокол. Такива машини се наричат „устройство за директно записване“, тип DRE (Direct-Recording Equipment).

Те имат две разновидности – с контролни разписки (като нашите „мадуровки“) и без разписки. Второ, в практиката най-широко приложение има друго електронно устройство, което електронизира само първата стъпка – отбелязването на вота. Това са устройствата от тип BMD (Ballot-Marking Device) – за маркиране на бюлетини. Представляват тъчскрийн, на който избирателят маркира своя вот, после от машината се отпечатва хартиена бюлетина, която се пуска в урната и после отчитането на резултатите става с броене на тези бюлетини. По такъв начин – като BMD-устройство – се използват машините у нас понастоящем. Самото броене в САЩ може да е автоматизирано или ръчно.

От общо 50 американска щата в 19 се гласува само на хартия, като в тези щати се ползват устройства BMD, които разпечатват бюлетини, само за достъпност за хора с увреждания и трудно подвижни. В други 4 щата се ползват само устройства тип BMD, т. е. и там няма „машинно гласуване“, защото се разпечатват и броят хартиени бюлетини. В 6 щата се гласува смесено – на хартия и с химикалка и с бюлетина, разпечатана от BMD. Дотук станаха повече от половината щати – 29. Нататък – в 1 щат се гласува смесено – на хартия и с DRE. В 19 щата се прилагат и трите метода на гласуване: с хартия, с хартия от BMD и машинно – с DRE. А в 1 щат – Луизиана, се гласуваше доскоро само с DRE, но го премахват.

Въпреки опита на модерните демокрации, Бай Ганьо-реформаторът и Бай Ганьо-IT специалистът решиха в стил „Булгар, булгааар“, че разбират повече от конституционалистите, политолозите и компютърните експерти в цивилизования свят и с хунвейбински ентусиазъм се бухнаха в банята да плуват „вампор“, като въведоха машинно гласуване у нас. Последвалите събития очаквано се развиха идентично на събитията в онези няколко държави, които преди време допуснаха грешката да въведат машинен вот – скандали, недоверие в изборния процес, премахване на машините.

Събитията от последните дни трябва да бъдат епилога на този злощастен експеримент, който ни прати в Третия свят. ДАНС информира държавното ръководство за сериозен пробив в сигурността на машините – партийно зависим зам.-министър в нарушение на протокола за сигурност е заснел изходния код (не „хешкода“, както лъжеха някои!) на изборния софтуер. Авторитетни специалисти обясниха, че това компрометира машините. Не е вярно, че те са само „принтери“ – имат флаш-памети, от тях се свалят финални отчети, съхраняват се данните от гласуването и пр. Ако тяхната памет и данни бъдат манипулирани, това би могло да се ползва в съда като доказателство за касиране на вота. Най-малкото. Политическите кръгове, които наложиха машинното гласуване обаче, естествено се правят на глухи и слепи за този скандален пробив в сигурността на вота. И се започва с алабализми и уотабаутизми: не бил доклад на ДАНС, било справка и даже „послание“. Вие какво искате да получите от ДАНС – монография ли? Или готови обвинителни актове? Не е тяхна работа – ДАНС е информационна служба, която е засякла информация, застрашаваща сигурността, подложила я е на първоначален анализ и своевременно е информирала държавното ръководство. Дали има престъпление, трябва да разследват следствието и прокуратурата. Важното е, че са засекли огромен проблем – няма никаква гаранция, че машините са законосъобразно програмирани.

Всичко останало са партийни и лобистки интереси. Но проблемът с машините е още по-тревожен. Защото българските избори от три години са практически приватизирани и същностни елементи от тях са поверени на една частна фирма и нейните служители, върху които държавата няма никакви надеждни механизми за контрол. Паралелно с това, заинтересовани политически партии изградиха гъста лобистка мрежа, която упражнява натиск върху властите и върху ЦИК в полза на машинното гласуване. Особено драстично е превръщането на Обществения съвет към ЦИК именно в такъв лобистки инструмент. Много негови членове са дегизирани като „независими наблюдатели“ лица и организации, които са политически пристрастни и зависими от конкретни партии и се явяват повече техни активисти, отколкото независими наблюдатели. Не е никак случайна истеричната защита за машинното гласуване от страна на тези дегизирани политически активисти. И веригата се подрежда – частен интерес за десетки милиони, държавна власт, лобисти. Оттам до понятието „мафия“, в случая „изборна мафия“, остават само няколко сантиметра. Не е въпросът дали съществуващите на терена играчи са почтени и добросъвестни, или не. Въпросът е в системата и в липсата на гаранции.

Ще позволим ли да се създаде мафия, която да краде чрез машините гласовете и бъдещето ни? Както го правят във Венецуела. Ако сме европейци и модерни хора, които вярват в демокрацията и правата на гражданите, не трябва да го допускаме. Заради това – променете Изборния кодекс и премахнете окончателно гласуването с машини.

Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа