У нас много българи водят американската битка. И сякаш все по-ясно става, че американската битка е битка с учебните предмети.
Преди повече от десет години американците поведоха битка с биологията. “Не всичко, което менструира е жена…”
Така телеграфно започна битката с биологията. Нататък знаете. От битката с биологията произлязоха тежки битки със семиотиката (какво значи пол?), с граматиката (появиха се нови обръщения и местоимения, забраниха се много думи), със социалните дейности (тоалетни, затвори, спорт и т.н.)
Беше смешно, но някак в името на световния и личния мир всички си казахме, че сигурно така трябва.
Заради тая биология се изпокарахме мъже и жени, децата плачат, а всеки се състезава да докаже, че познава много гей-хора и са му приятели.
Почти едновременно с това американците започнаха битка с историята. Все повече се забравяше европейската история, военната история, руската, китайската история.
Киното вече беше наложило черно-бялата версия на американската история – за която е известно, че е кратка и лесна. Това се прехвърли в учебниците у нас.
Ние сами поведохме битката на американците срещу самите нас. Бойното поле бяха учебниците.
Наско Семов ви каза – българската история е сбутана в десети клас. А после как да обясниш срещу какво пет века е имало Възраждане, че и бунтове.
Завършек на тая битка с историята ще бъде обявяването на Русия за Поробител с главно “П”. А това е обратното на Освободител с главно “О”.
Битката с историята се води в интернет, с документални филми, с триене на Гагарин (преди него незабелязано беше изтрит Циолковски). С триене на половината Втора световна война.
Няма как телеграфно да предадем тая битка. Но всеки има пример и опит в нея.
Махането на Достоевски е част от новата морална утопия, на която трябва да отговаря учебният предмет “история”.
Винаги ще имам подозрения, че американците или техни хора у нас проведоха и битка за Клавиатурата. Фонетичната клавиатура е преход към друга религия и други знаци. Но това е теория на конспирацията, засега.
Днес българите започнаха да водят американската битка срещу географията. Географията често определя историята и икономиката.
Идеята да се купуват въглеводородни горива, от другия край на света е абсурдна – като идеята да променим биологията, заради нечие социално инженерство.
Географията не признава лош нефт и добър нефт. Има близък евтин нефт и скъп нефт от далече. Но това сме на път да го отречем, докато се кълнем във вярност на американската битка с учебните предмети.
На път сме да отречем и това, че географията определя пазара, което си е велика класическа американска идея.
По принцип Географията винаги побеждава, но това явно ще се провери с война.
Сигурно американците имат сериозна полза от своята битка с учебните предмети. Но се забелязва, че тая битка около нас се води с малки прокси-войни, в които участват българи и българи. Или ако щете сега руснаци и украинци. Или сунити срещу шиити. Племена и федерати водят битката на американците с учебните предмети.
Тук таме американците дебаркират, после ние се избиваме да си доказваме нашите си истории, нашата география, нашата граматика и местоимения…, а за биологията явно се предадохме.
Но помислете – докъде води тая повсеместна битка с учебните предмети?
Някой водил ли е такава битка преди?
И защо, по дяволите, водим тия доста чужди битки? А и какво ще спечелим не е ясно.
Помислете, бе. / Мартин Карбовски
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
