Родопско село Смилян, известно с шарения си боб, се прочу и с кмета си.
В социалната мрежа се появиха негови снимки как управлява валяк и сам ремонтира улиците в селото.
Оказва се, че Чавдар Червенков не обича да стои в кабинета си, а предпочита да копае, лепи плочки и ремонтира улици.
Той е кмет за пример или поне така казват всички в родопското село Смилян. Взима валяка от приятел, защото в края на зимата стичащата се от планината вода почти е разрушила няколко улици в селото.
„Взех валяка от приятел, не беше нужно да ангажирам негов работник, тъй като аз мога да карам всяко превозно средство. Хората не се учудват, те ме виждат в различна светлина – един ден строя цветарници, в друг правя покриви, после нареждам плочки“, каза Чавдар Червенков пред Нова тв.
Той е първи мандат кмет.
„Това не е предизборна кампания. Не съм максималист пак да стана кмет, но може би ако не стана пак, ще ме е яд, че някои от нещата, които съм започнал, не съм ги свършил. Станах кмет, за да докажа, че не всичко става с пари, като има желание човек, намира му се калая. Аз не съм политик, не знам дали ще се кандидатирам пак за кмет“, споделя смилянският кмет.
Постоянно живеещите хора в селото са около 1600. По думите му Смилян е единственото село в Смолянска област с положителен прираст. От началото на годината са се родили 7 бебета.
Село Смилян
Чавдар Червенков не е роден в Смилян, но иска да прекара старините си в селото. На младини е бил спортист, завършил е Минния техникум в Мадан, но никога не е работил в мина.
Работи в заводите около Смилян. Откакто е кмет може да бъде видян навсякъде из селото, но не и в кабинета.
По негова идея село Смилян има своя Facebook страница, в която кметът гордо показва какво е постигнал по време на мандата си, като ремонта на училищния салон, например, който е направен с европейски средства.
Работната ръка е от него и доброволците от селото, средствата получава от община Смолян.
Казва, че кметуването е много работа за малко пари, но му харесва да помага на всеки потърсил го.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
