Готовият за европейско разследване кмет от ГЕРБ на Петрич Димитър Бръчков мълчи за десетките далавери с отклонени милиони при пробитите обществени поръчки в югозападния град, но се хвали с… 49 книги в регионалната библиотека.
Поне да ги беше прочел…
Поредната излагация на Бръчков предизвика чиновническата глупотевина с подписването на „меморандум за сътрудничество“ с Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) и община Петрич.
Формалната договорка, която няма да изчисти града, нито ще построи пречиствателна станция, още по-малко ще върне убитата от Бръчков болница в Петрич, бе рекламирана от екипа му като „стъпка напред“ с удивителен знак!
На 27 април на стената на гербопитека във фейсбук лъсна следната пиарска нескопосаница:
Стъпка напред! Ще бъде подписан меморандум за сътрудничество между Община Петрич и УниБИТ . Това ще се случи на втората среща, която ще се проведе с ръководството на Университета по библиотекознание и информационни технологии, насрочена е за 3 май – сряда. На нея ще присъства кметът Димитър Бръчков.
Проектът за меморандум е изготвен от УниБИТ. Първите разговори, свързани с това сътрудничество, се състояха в Петрич с подкрепата на сдружение „Обединени за силен Петрич“.
Дискутирани бяха въпросите, касаещи доброто взаимодействие в сферата на образователната и информационната дейност, провеждането на ранно образователно и кариерно ориентиране на учениците, както и представяне на възможностите за придобиване на висше образование и добра кариерна реализация.
След първите разговори в Петрич беше получено писмо, в което ректорът на университета проф.д.н. Ирена Петева изрази „положителното си впечатление от проведената ползотворна среща“.
УниБИТ дари и на библиотеката в Петрич 49 книги, които жанрово допълват фондовото богатство.
Това е повод за хвалба – дарени 49 книги, а дали Бръчков може да пресметне колко биха се купили с откраднатите милиони от данъкоплатците в Петрич?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
