Живеем в диктатура. Живеем в мрак. Репресиите ще станат ежедневие. Време е! Бог с нас!
КритичноБГ се обърна към Румяна Ченалова, български съдия, прокурор, адвокат и политик за позиция по казуса с изгонването на руските свещеници от България.
В него тя засяга изключително важната тема за обявената война от колективния Запад и либерализма срещу Православието с факти.
Публикуваме позицията ѝ без съкращения:
Не знам дали си даваме сметка какво точно направи Видинският митрополит Даниил с позицията си по експулсирането на руските свещеници.
В църквата има строга йерархия и правила.Всяко действие, извън обичайните трябва да бъде благословено от патриарха – т.е. разрешено.
Светият Синод мълчи по темата.
Митрополит Даниил изрази позиция и това е равносилно на революция. Дядо Даниил наруши правилата защото е Божи човек, далеч от политическите боричкания и внушения, планове и сделки.
Мълчанието на църквата не е случайно, както не са случайни срещите в САЩ, посещението на американския посланик в Пловдивската митрополия и т.н.
Не е случайно, че църковният календар за 2023г. е изпълнен със снимки на Борисов и логото на ГЕРБ.Не съм разбрала Борисов да е канонизиран.
Разколът в църквата не е случаен.
Унищожаването на една нация започва с удар върху духовността, вяра, език, самосъзнание.
Битката не е от вчера.
Либерализмът още в самото начало вижда в християнството свой непримирим враг. Той повдига гонения срещу Църквата във времената на езическите императори.
Отминалият ХХ век е най-антихристиянският от двухилядолетното съществуване на Христовата Църква. Масонската революция в Русия през 1917 г., е щедро финансирана от западноевропейските ложи и тайно благословена от Ватикана.
В началото на 80-те години на ХХ век, един от най-видните стратези на американската политика – Збигнев Бжежински, поставя началото на откритата война срещу Православния свят: „След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е Православието“.
През 2016год. ЕП приема Резолюция, озаглавена ”Стратегическата информационна служба на Европейския съюз като противодействие срещу пропагандата против Съюза от страна на трети държави” Според т. 4 от документа православието (“including Orthodox church”) е заплаха за европейската идентичност и оръдие на Кремъл в усилията му да раздели, да подрони и да съсипе Европа отвътре.
То е включено в списъка на вражеските идеологически оръжия заедно с телевизионни канали като ”Russia Today” и подкрепяните (backing) от Москва ”крайно десни партии и популистки движения” в европейските страни.
С една страница по-долу се говори за Ислямската държава (ИД), така че православието се озовава в една компания и с ислямските терористи. За щастие, в окончателния вариант на резолюцията православието беше зачеркнато от списъка.Днес обаче борбата срещу православието продължава в нови форми и средства.
Сега вярата ни е на прицел.
Целта– да се изтръгне онази невидима сила, която ни учи на добродетели и ни прави общност от човеци, единство от хора с национално самосъзнание. 500 години България не съществуваше.
Беше част от Османската империя. Но дори и тогава християните имаха своите дълбоко вкопани в земята църкви. Властта имаше страх от Бога. Еничарите – бездуховни същества без корени, род и родина бяха тези, които отвличаха и насилствено принуждаваха българите да сменят вярата си.И сега е така.
„Майната му на православието“- изрече с нескривана омраза Соломон Паси – човекът, ридал от радост, когато България стана член на НАТО. Съвременните еничари – либералите – евроатлантици, обучени от чужди служби, финансирани от чужди организации посегнаха на националната ни идентичност, а сега и на вярата ни. И пак те забраниха в българските учебници Славейковото „Даваш ли да даваш, балканджи Йово“. За да забравим, за да нямаме вяра, за да се превърнем в марионетки.
Сгрешиха.
Сгрешиха с българите.
Помним. Потомци сме на Балканджи Йово. Вярата си не даваме!
Утре- неделя 24.09.2023г. 10ч. се събираме пред Руската църква в София за да кажем какво мислим.
Живеем в диктатура.
Живеем в мрак.
Репресиите ще станат ежедневие.
Време е!
Бог с нас!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.