„Още от 1985 г. сме с отрицателен прираст. През 1989 г. сме били 9 млн., но за 20 години намаляхме от 7,8 млн. на 6,4 млн. (данни от 2023 година). Три процеса имат негативно въздействие – слабата раждаемост, смъртността, миграцията. Има и субективни причини, които трябва да опитваме с управленски решения да преодоляваме. Намаляването на населението и работната сила са най-сериозните последици от демографската криза“, посочи тя в студиото на „Твоят ден“ по Нованюз.
От своя страна доц. Косьо Стойчев от катедра „Регионална и политическа география“ към Софийския университет, коментира, че през следващите 10-15 години България ще преживее сериозен демографски преход, докато се стабилизира друго структурно състояние. „Заради сериозните ни демографски проблеми не можем да се възползваме от релокацията на редица индустрии и опитите на ЕК да преструктурира индустриализационната политика. Страната е с историческо ниски нива на безработица, ние сме с напълно зает потенциал за развитие на икономическите сектори. Все още обаче не сме привлекателен център за високоспециализирани професионалисти. България би могла да създаде система тип „зелена карта“, която да отвори вратите ни за желаещи да се преместят у нас“, отбеляза той.
Според него раздаването на „купища“ пари едва ли ще повиши чувствително раждаемостта.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.