Непрекъснатият информационен океан ни залива с всевъзможни черни статистики по отношение на COVID-19.
От другата страна обаче са фактите, че това заболяване действително съществува и има хора, които го изкарват много тежко. Всичко това води до нашия уплах и тревожност.
Това заяви в предаването „Студио Actualno“ директорът на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, д-р Цветеслава Гълъбова.
По думите ѝ специално за България здравната система се е оказала недостачъно подготвена за този проблем. „Ние имаме един хроничен недостиг на кадри и вече 10 години говорим за това, но нищо не се случва. И сега, когато ни връхлетя пандемията, тя просто катализира очевадното, че ние нямаме лекари и медицински сестри“, посочи д-р Гълъбова.
Тя коментира, че при нас, българите, неспазването на мерките не е било много трудно, тъй като ние като народ имаме някои особености, правещи ни крайно недоверчиви. Д-р Цветеслава Гълъбова обясни обаче, че българинът няма доверие на институциите си като за това самите институции имат много голям принос.
„Да, ние трябва да спазваме мерките, но да – не бива да бъдем обвинявани като общество, че бройките на заболелите растат. Вижте, такъв вирус съществува, но е по-важно да мислим в посока как да се борим с инфекцията, а не да се увличаме в конспиративни теории дали вирусът е изкуствено създаден, или е естествен“, отбеляза психиатърът.
Тя даде съвет към хората да черпят информация само от надеждни източници по темата и това да не отнема прекалено много време от ежедневието им. „Това, че казваме, че вирусът го няма и ние ще си правим, каквото си искаме, не работи в наша полза.
Добре е да бъдем по-предпазливи, да ползваме главите си за мислене и да не разпространяваме непроверени факти“. Д-р Гълъбова отправи и съвет информацията, която официалните органи дават по отношение на COVID-19, да се поднася изключително отговорно, достоверно и с желание да бъде правилно разбрана.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
