Ден преди това Албена Ивайлова написа печален пост:
„НЗОК (Здравноосигурителната каса), а не Народното събрание, е събирателният образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове, пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер.
Служителките, които контактуват с пациентите, са едни – подписвам се под това – от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете.
Вече сънувам като кошмар… торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.
Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град – нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.
……
Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение – лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък.
Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата – дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат – и мен, и лекаря ми… Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някого с тежки комуникационни проблеми.
И разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число… Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. ……
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. …..
Всичко е символика – триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент!
Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: „Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си.“ Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души.
Отговорът: „Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!“ Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си… За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра – оказа се 4. И утре пак отначало.“
МИР НА ДУШАТА ТИ, АЛБЕНА!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
