Служебният министър-председател на България Стефан Янев даде интервю пред най-голямото и авторитетно швейцарско издание „Blick“.
Ето по-важни акценти от него:
„В армията има една по-специална организация, която има своите специфични цели. Има си строго определени правила, има своята етика, своя кодекс на поведение, които са обвързани с дадена мисия. В политиката е малко по-различно, там трябва да бъдеш настоятелен през цялото време, за да направиш това, което трябва да се изпълни.
На въпрос какви са основните приоритети на служебното правителство премиерът посочи, че най-отговорната задача е организацията на изборите на 11 юли, както и „плавното“ управление на държавата до формирането на редовен кабинет.
Хората осъзнаха, че имат власт, че могат да направляват политиците, а не да ги чакат, за да видят какво ще предприемат в своите програми. Хората започнаха да осъзнават, че те трябва да бъдат водещия фактор. Партиите трябва да следват хората, а не обратното, коментира служебният министър-председател.
Той добави, че очаква доста „шарен“ парламент и подчерта, че за да бъде бъде излъчено правителство, партиите ще трябва да се коалират и да намерят баланса измежду интересите си.
По отношение на корупцията Стефан Янев потвърди пред Дорер, че за жалост България остава най-корумпираната страна в ЕС.
„Политиците ни не предприемат достатъчно законодателни промени. А пък хората, които са в съдебната система, не са достатъчно активни, за да изправят провинилите се пред правосъдието.
По тази причина според мнозинството от българи нямаме и вкарани политици в затвора. Не казвам, че всеки политик е за затвора, но очевидно е, че има такива, тъй като има доста статии в пресата за злоупотреби и накрая… нищо.
Това е голяма въпросителна, защото избухва скандал след скандал в публичното пространство, а прокуратурата не предприема абсолютно нищо, а замесените дори не стигат до съдебната зала“, сподели още по темата Янев.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
