С близо 20% е спаднал пазарът на бира в страната заради извънредните мерки в борбата с коронавируса, съобщиха в своя позиция от Съюза на пивоварите в България.
Анализаторите прогнозират икономически и социални предизвикателства за бирената индустрия, но въпреки това работодателите са категорични, че най-важният приоритет е запазването на трудовата заетост в сектора. Браншът вече отчита неблагоприятното въздействие на директно загубените 20% от бирения пазар в страната, поради затворените заведения за обществено хранене. Към това трябва да се прибави и намаляването на продажбите през магазинната мрежа.
„В настоящата ситуация ефектът от кризата с коронавируса влияе върху режима на работа и работната заетост в нашите предприятия. Между 35 и 40% от заетите в бранша служители работят директно и индиректно за ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафенета) бизнеса, който не функционира поради наложените извънредни мерки в страната. Ето защо за стотици работещи в бирените компании се изискват навременни и гъвкави мерки, които да запазят човешките ресурси. Както и по време на кризисната за сектора 2014 г., основната грижа на всеки работодател в пивоварния бранш е да запази работниците и служителите, които са най-важният и емблематичен актив на нашата индустрия“, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ).
В България по данни на НОИ през миналата година в производството на пиво и малц са заети 2 150 човека, а в свързаните сектори на доставчиците – над 9 000 души. Заедно със заетите лица в ХоРеКА сектора и магазинната мрежа, работните места, генерирани от производството и продажбите на бира в страната общо са около 34 700.
Ежегодно в обучението и квалификацията на човешките ресурси членовете на СПБ инвестират близо 8 млн. лева, отчитат от Съюза на пивоварите. Статистиката на НОИ за последните 15 години показва, че пивоварната промишленост осигурява най-високи доходи на служителите си спрямо други сектори на хранително-вкусовата индустрия и ежегодно е сред първите 10 икономически дейности с най-високи средни осигурителни доходи в страната.
Според най-новото изследване на Europe Economics, добавената стойност на пивоварната индустрия в България се изчислява на 225 млн. евро, а общо приходите към бюджета от производството и продажбите на бира са 168 млн. евро. Анализът на данните от изследването показват, че ако индустрията се върне на нивата от 2014-2015 г., които са едни от най-ниските за последните 20 години, то спада в добавената стойност на сектора се изчисляват на около 26 %. В приходите за бюджета намалението ще бъде поне с 10 – 15 %, а работните места в секторите на доставчиците и клиентите ще са минимум с 25 % по-малко.
Данните за страните от ЕС също показват тревожни тенденции за бирения сектор, където именно през заведенията, ресторантите и кафенетата се консумира 1/3 от обема на произвежданата бира. Стойността на тези продажби представлява 65% от целия бирен пазар в ЕС и възлиза на 76,1 милиарда евро. В европейските страни от продажбите на бира в ХоРеКа се осигуряват над милион и половина работни места, а добавената стойност от тях се изчислява на 24,2 милиарда евро и 13 милиарда евро постъпления от ДДС.
Имайки предвид съществения икономически и социален принос на бирената индустрия във всички страни на ЕС, Пивоварите на Европа призовават в настоящата извънредна ситуация да се предприеме пакет от извънредни мерки, за да се запази жизнеността на индустрията и да се минимизират във възможно най-голяма степен щетите върху ХоРеКа бизнеса.
Осъществяването им по един методичен, иновативен и значим начин ще подпомогне не само тези сектори, но ще способства за последващото възстановяване на икономиката със създаване на работни места, добавена стойност и осигуряване на бюджетни приходи за европейските страни, отчитат от Съюза на пивоварите, в който членуват най-големите производители на бира у нас.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
