Конституционният съд вероятно ще бъде сезиран за промените в основния закон.
Проблем има както с кръга от лица, които могат да стават служебни премиери, така и с квалифицираното мнозинство от 160 гласа за регулаторите.
Това коментираха пред журналисти в парламента конституционалистът доц. Наталия Киселова и правосъдният министър Атанас Славов.
Вчера и днес ресорната парламентарна комисия ударно прекорояваше внесения през юли от сглобката проектозакон за промяна на Конституцията. Най-спорен бе въпросът около потенциалните служебни премиери, който вчера бе обсъждан два часа, а днес без дебат бе гласуван без нито ред редакция. Това се случи на фона на множеството негативни становища, включително и от ВКС, който може да оспори разпоредбата.
Доц. Киселова обясни, че в пленарна зала във вторник депутатите все пак могат да коригират списъка от лица за служебни премиери. По думите ѝ председателят и зам.-председателят на Сметната палата биха били в ситуация на конфликт на интереси, ако оглавят служебното правителство. Ако пък председателят на ВКС оглави правителство, то би се нарушил принципът на разделение на властите.
“Към настоящия момент, да, възможно е текстове от Конституцията да бъдат атакувани в КС”, добави тя.
Правосъдният министър Атанас Славов подкрепи тезата на Киселова и добави, че той ще продължи да настоява председятелят на ВКС да отпадне. Той добави, че самият ВКС може да оспори тази разпоредба.
“Не считам, че това предложение отговаря на стандартите за независимо правосъдие”, добави той.
На свой ред председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС заяви, че решението е политическо.
Другият спорен момент е поправката, според която за попълването на регулаторите ще са нужни мининум 160 гласа. От една страна, това прави ДПС задължителен играч в бъдещите сглобки и коалиции, а от друга – влиза в противоречие на други текстове в основния закон.
“Личното ми мнение е, че по отношение на квалифицираните мнозинства, които се предвиждат в закона при новия член 91б, според мен също противоречи на разпоредба от Конституцията, че квалифицирани мнозинства могат да бъдат установявани само в Конституцията”, каза Киселова.
Правосъдният министър коментира и дългите срокове, според които нов ВСС ще има най-рано след 9 месеца, а главен прокурор – след 11. Той заяви, че това са обективните срокове, тъй като Министерството на правосъдието работи по изцяло нов Закон за съдебната власт, НПК и ГПК.
В отговор на въпрос на OFFNews дали е сигурен в некоалиционните си партньори и има ли риск да се повтори сценарият от 2015 г. с поправки в последния момент от алтернативни мнозинства той заяви:
“Надявам се да не се повтори. Поетият ангажимент от вносителите е да има подкрепа за вече приетите текстове в комисия. Но никога не бих изключил и друго развитие. Все пак вярвам, че всички са помъдрели от 2015 г. насам.”
До момента както Атанас Славов, така и Христо Иванов са давали на няколко пъти заявка, че ако конституционната реформа се провали, то те ще понесат политическата отговорност.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
