Като българин имам самочувствието, че съм достоен наследник на нашите предци и нашата хилядолетна история. Този празничен ден, освен чувство на гордост, буди в някаква степен чувство на тревога. 142 години след Освобождението нашият народ продължава да страда и да не живее при условията на нашите съседи и другите европейски народи. Това заяви в историческото студио на Росен Петров бригаден ген. Димитър Шивиков, командвал български части в истински бойни условия в Ирак и Афганистан.
„Веднага след Освобождението и подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 г., седмица след това е подписана първата заповед за създаване на Българската армия. Тогава се е казвала Земска войска. Основата на тази войска са били опълченците“, разказа ген. Шивиков.
И подчерта, че водим 5 войни за национално единение, но за съжаление крайният резултат не е постигнат. Факт е, че Българската армия не търпи поражение на бойното поле, но на политическата сцена сме винаги от губещата страна, отбеляза той.
„Сякаш „благодарение“ на тези 500 години турско робство е променен генът на българина да живее с тази психика и да чака все някой друг да му поднесе свободата на тепсия, стоейки си вкъщи“, каза още ген. Шивиков пред Bulgaria ON AIR.
По думите му сме страна, която се намира на кръстопът и трябва да водим политика, която е само и единствено в националния ни интерес.
„Българинът, когато облече униформата и на ръкава и на гърдите му бъде сложен националният флаг, той се променя. По време на мисиите в Ирак и Афганистан бяхме единни и достойно представяхме нашето отечество“, категоричен е събеседникът на Росен Петров.
За финал ген. Димитър Шивиков призова да бъдем преди всичко българи, да престанем да се кланяме на тези и на онези.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
