Снимка: Pixabay |
Вече има лесен и бърз начин всеки български продуцент да се сдобие със собствен идентификационен код (ISRC), без който дигиталното разпространение на музика е невъзможно
Българската Асоциация на Музикалните Продуценти получи лиценз да издава така важните идентификационни кодове за всички родни звуко и видео записи.
БАМП вече е Национална ISRC агенция и официален доставчик на уникалните ISRC кодове за България. Преди броени дни асоциацията на продуцентите у нас подписа договор с Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), по силата на който придоби статут, който ще улесни монетизацията на цялото българско музикално съдържание в дигитална среда.
Какво всъщност представлява ISRC кодът?
Това е международен стандартен код, чрез който всеки аудио или видео запис „живее“ и бива идентифициран в дигиталните платформи и не само там. На база на този код все по-често записите присъстват и в базите данни на всички дружества за колективно управление на права.
ISRC кодът е паспортът на записите, без който те не биват допускани там, където музикалното съдържание генерира приход за своите създатели и собственици на права.
„Новият статут на БАМП като Национална ISRC агенция е стратегическа стъпка напред за цялата музикална гилдия в България. Освен свидетелство за доверието на световния музикален бизнес към нашето сдружение, той е и прагматичен инструмент за по-бърза и ефективна дигитализация на българския музикален каталог. Новият механизъм за издаване на тези кодове цели да подреди отчасти хаотичното кодиране на български записи до момента, да идентифицира всеки продуцент и да създаде яснота кой трябва да получи приходите от ползването на определена музика“, отбелязва изпълнителният директор на БАМП Ина Килева и допълни, че регистрацията на ISRC е инвестиция в бъдещето.
Повече информация по темата е достъпна в специална секция посветена на ISRC кодирането на уебсайта на БАМП.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.