Д-р Чавдар Ботев: „Може да се твърди, че 40% от хората по принцип не боледуват от коронавирус“

Д-р Чавдар Ботев: „Може да се твърди, че 40% от хората по принцип не боледуват от коронавирус“
Той е на мнение, че ако ваксините се прилагат и в следващите години, добре е да си слагаме различни, а не да повтаряме една и съща.

По думите му ще има държави, където ваксинацията ще приключи или през 2022 или през 2023 г.

Благодарение на ваксините се очертава възможност около септември месец тази година да успеем да контролираме заболяването от коронавирус специално в Европа и САЩ, защото ще се постигне някакъв групов имунен отговор.

Това каза в „Денят започва с Георги Любенов“ известният хематолог и консултант на Националната пациентска организация д-р Чавдар Ботев.

По думите му, на този етап може да се твърди, че 40% от хората по принцип не боледуват от коронавирус и това е големият резерв.

„Ако живеете с човек и той е заразен, и сте в много близък контакт, този процент е 40. Също лекари, които са на първа линия в различни държави и в големи групи, този процент се запазва. Което говори, че най-вероятно сме прекарали някакви коронавируси или други вируси и създаваме някакъв кръстосан имунитет“, допълни хематологът.

Голямо количество са преболедувалите. Скритите са тези, които не са се обявили и според д-р Ботев в България над 50% може би бройката е два пъти по-голяма от тези, които са преболедували реално.

Хематологът каза още, че ще се създаде една група, където ситуацията ще бъде по-добре – в страните, които могат да си позволят ваксините, а в другите държави ваксинацията ще приключи или през 2022 или през 2023 г.

„Много от собствениците на фирми и учени твърдят, че има два варианта: единият е да се ваксинираме всяка година, а на „Новавакс“ твърдят, че може да се наложи да се ваксинираме и на шест месеца.

Моята препоръка е, ако си правим такива ваксини, всяка следваща ваксина трябва да бъде от друг тип, т.е., да не повтаряме един и същи тип“, каза още той.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.