Отново се опитаха да спретнат скандал и активно мероприятие на президента Радев.
Няма ден, в който хората на ГЕРБ да не се опитват да го изкарат лъжец, празнодумец и човек, гонещ евтина слава, лицемерно загрижен за народа.
В сряда зам.-главният прокурор Иван Гешев бодро излъга цял народ, че за далаверата с паспортите не е имало никакъв сигнал от президентската институция. На въпроса за сигналите на президента, Гешев отговори: „Уважавам президентската институция и президента и нямам право да коментирам каквото и да е. Обаче със сигурност мога да кажа, че до този момент по това разследване нямаме никаква постъпила информация от президентската институция.“
По-рано същия ден Румен Радев заяви, че е получавал стигали за търговия с български документи за самоличност, а той ги е подавал в прокуратурата и е искал становището й. Но не получил никакви отговори още от миналата година, до наши дни, въпреки, че не е изпратил един, а няколко сигнала в различни периоди от време.
Няма такива сигнали! Казвам ви го, заяви Гешев и каза, че няма да коментира повече, тъй като рискувал да навлезе в политиката.
Какъв ти риск.
Та той направо си влезе с двата крака и обслужи интересите на ГЕРБ. И излъга. Срещу какво – не знаем.
Но с лека ръка се опита да срине авторитета на българския президент.
За това помогна и Беновска, която го заведе на разпит в студиото си и започна открито да се гаври с Радев.
Цацаров обаче се засрами / да не повярва човек/ , или се оказа притиснат до стената, защото в президентството имаше копия от сигналите. И от пресцентърът на прокуратурата излязоха с опровержение.
„На 20.03.2017 г. до главния прокурор е постъпило писмо от главния секретар на Президента на Република България, с което е изпратен сигнал, получен в администрацията на Президента на 09.03.2017 г.
Сигналът е бил подаден от лице, заемащо тогава длъжността „директор на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието. В него се излагат твърдения за закононарушения в МП и в ДАБЧ, свързани с процедурите по предоставяне на българско гражданство. Изложени са и множество твърдения за „репресивна политика“ на служебен министър на правосъдието, както и на министъра – негов предшественик, по отношение на служителите в дирекция „Българско гражданство“. Претендира се разпореждане на „ревизия“ на работата на министъра на правосъдието за периода юни 2016 г. – януари 2017 г., поради решения на Съвета за българско гражданство, взети в нарушение на закона. Към сигнала до Президента, от подателя му са приложени подадени вече сигнали до министър – председателя и до ДАНС.
С постановление от 31.03.2017 г. на прокурор от ВКП, на ДАНС е възложена пълна проверка по така изпратения сигнал. В хода й са изисквани документи и са снемани обяснения от бивши министри и заместник – министри на правосъдието, от бивш председател на ДАБЧ и от множество други длъжностни лица. Това е наложило удължаване на срока на проверката, като по нея, на 05.06.2017 г. е постъпил нов сигнал от същия подател /директор на дирекция в МП/, с оплаквания за упражняван натиск и осъществяване на незаконосъобразни действия, свързани със служебното й правоотношение, от страна на заместник на министър – председателя.
И този сигнал е бил предмет на проверка от ДАНС. Заключенията от представените от ДАНС справки за резултатите от проверките са за липса на данни за извършени престъпления. С постановление от 25.10.2017 г. прокуратурата е отказала образуване на наказателно производство.
Материалите по тази прокурорска преписка, включително сигналът – повод за започване на проверката /изпратен от главния секретар на Президента на 20.03.2017 г./ нямат отношение и не са послужили за започване на разследването по досъдебното производство, по което понастоящем е обвиняем председателят на ДАБЧ.“
След тези твърдения, ние просто нямаме думи.
Президентът сигнализира, прокуратурата дала материалите на ДАНС, а оттам казали, че няма данни за престъпление.
Кого е прикривала прокуратурата и ДАНС?
И защо пак се опитаха да изкарат президента лъжец?
Отговорете си сами! / barikada.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
