Спрете и поискайте прошка!, призовава в заключение журналистът. колегите си от „Свободна Европа“
Посочете ми една дума на омраза в стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“. Няма омраза. Има само любов. За втори път през последните десетилетия се посича делото и паметта на народния поет.
В „Аз съм българче“ няма омраза. Има само любов.
Това коментира журналистът Константин Мишев по повод намеренията стихотворението да бъде забранено, за да „не пречи на интеграцията на мигрантите“.
„Не, аз няма да се включа в хора на крайните националисти. Но за съжаление този път те са прави.
През целия си живот съм бил толерантен към хората от различен етнос или религия. Класически либерал съм. И този либерализъм няма нищо общо с извратения днешен либерализъм, който погрешно е наричан от мнозина в България „неолиберализъм“. Защото неолиберализмът е дясна икономическа теория, а не перверзното отношение към всичко „българско и родно“.
Посочете ми една дума на омраза в стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“. Няма омраза. Има само любов. За втори път през последните десетилетия се посича делото и паметта на народния поет.
В първите години след нахлуването на Червената армия в България Вазов беше почти зачеркнат, защото бил великошовинист.
Сега отново има призиви за изчегъртване на неговите стихове. И това прави един сайт „Свободна Европа“, който носи славното име на някогашното радио. Но няма нищо общо с радиото“, посочва Мишев, цитиран от „Труд“.
„Имах шанса да познавам едни от създателите на българската секция на „Свободна Европа“. Поетът Христо Огнянов, журналистите Стефан Груев и Никола Пенчев, дипломатът Евгений Силянов… Или директорът на българската секция Алекс Алексиев. Те бяха патриоти. Те обичаха българите, българското и България без да мразят другите народи.
Сигурно днес се обръщат в гробовете си след атаката на сайта „Свободна Европа“ срещу „Аз съм българче“ на Вазов.
Повече така не бива. Отвратителна гавра с българската памет е това. Разбира се, децата на имигрантите не бива да бъдат принуждавани да наизустяват това стихотворение, ако не се чувстват българи. Ако бях учител щях да ги призова да рецитират или да разкажат за подобни стихотворения от техните земи. В това няма нищо лошо.
Щях да им обясня, че „Аз съм българче“ за нас, българите, е свещено стихотворение. Че тези четири куплета са израз на нашата любов към българското и с нищо не накърнява чувствата на бежанците. С нищо.
Омерзен съм от този сайт, който носи името на моето радио! И наистина подобни извращения трябва да спрат! Тези писания не само с нищо не помагат за толерантното отношение към различните от нас, а разгарят войнстващия национализъм.
Спрете и поискайте прошка!“, призовава в заключение журналистът
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
