Наталия Кобилкина каза не на омразата срещу родината й!
Наталия Кобилкина не може да търпи повече гнусните обиди и помия, които се изливат срещу родината й Русия. Да, тя заяви, че е рускиня, която се гордее с това. И отправи апел към всички да престанат с лъжите и измислените пропаганди срещу руския народ.
Наталия Кобилкина
Наталия Кобилкина сравни днешната пропаганда против Русия с расизъм
„Знаете ли вие, че само в моя град – Ростов на Дон, са прибрани и приютени хиляди украинци, бягащи от страната си?! Само там – хиляди. Мои приятели руснаци са тези, които помагат от душа и с всичко, което могат, на бежанците.
Но не, някой трябва да ги окаля и да изкара руснаците чудовища, най-злите на света. Отвратително и гнусно е това и не искам да го търпя повече. Всички искат мир, аз също. Не искаме война, но това, което се прави и се насажда в света е расизъм.
Расистко е да се толерира и да се насърчава злобата и омразата срещу цял един руски народ. Да се крият хората и да ги е страх да признаят, че са руснаци. Какво е това?! Не ви ли напомня на фашизма и битката против евреите? Или за едни може, за други не“, възмущава се Наталия Кобилкина.
Тя е твърда във вярата си и категорична, че Русия е велика. Била е велика и ще остане такава. Нещо повече – днешните санкции дори ще я дръпнат напред и в това Кобилкина е готова да се закълне.
„Америка си прави игрите и опитва да настройва света, но няма да победи. Русия ще излезе по-силна и могъща от всичко това, защото санкциите ще я накарат да подобри развитието си в много сфери. Да започне да развива собствения си бизнес като се обедини с Индия и с Китай. Свикнала е да внася от Запада, но сега ще започне сама да се оправя.
В Русия има много, много умни и амбициозни хора. Така само ще ги провокират да започнат да си помагат сами, да мислят и действат като иноватори и на практика ще ни изпишат вежди, вместо да ни извадят очи“, убедена е Наталия Кобилкина.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
