Нешка Робева: Останахме си роби, „мърша“ – зла, завистлива и неблагодарна рая

Нешка Робева: Останахме си роби, „мърша“ – зла, завистлива и неблагодарна рая
Вчера на 3-ти март не отворих нито една телевизия или радио, защото знаех какво ще се излее от екрана в деня, който би трябвало да наречем “Ден на благодарността”.

Защото благодарение на Руската империя, нейните войни и „шепата наши спартанци“, създадохме държава. Но си останахме рая – зла, завистлива и неблагодарна. Роби, „мърша“, както дядо Славейков ни изруга.

Това написа в своя Фейсбук профил Нешка Робева по-рано днес.

“Спестих си медии, но отворих интернет и веднага пред очите ми лъсна некролога на така наричания все още Народен театър. Брифинг на директора, уволнил дисциплинарно, не кой да е, а Александър Морфов?!

Гледах и слушах, абсолютно онемяла, монолога на един, еднакво бездарен сценарист, драматург, режисьор и артист, но в замяна на това талантлив и изпечен администратор и интригант. Мелодрамата, която разиграваше пред камерата и журналистите, беше горе-долу на нивото на „Не бой се, Марийо, ножът е дървен“, написа още Робева в своя пост.

“Как нито един от невидимите журналисти не реагира, когато той откровено изложи есенцията на четиригодишната си програма – „ Личностите в Националния театър не означават нищо! Националният театър – значи“?! Да, значи. Каквато нацията – такъв и театъра“, добави тя.

Публикуваме целият ѝ пост без редакторска намеса:

Без личности няма нация, г-н директоре!

Не, вчера на 3март, не отворих нито една телевизия или радио, защото знаех, какво ще се излее от екрана в деня, който би трябвало да наречем “Ден на благодарността”, защото благодарение на Руската империя, нейните войни и „шъпата наши спартанци“, създадохме държава! Но си останахме рая – зла, завистлива и неблагодарна… Роби, „мърша“, както дядо Славейков ни изруга…

Спестих си медии, но отворих интернет и веднага пред очите ми лъсна некролога на така наричания все още Народен театър.

Брифинг/каква красива българска дума/ на директора, уволнил дисциплинарно, не кой да е, а Александър Морфов?!

Гледах и слушах, абсолютно онемяла, монолога на един, еднакво бездарен сценарист, драматург, режисьор и артист, но в замяна на това талантлив и изпечен администратор и интригант. Мелодрамата, която разиграваше пред камерата и журналистите, беше горе-долу на нивото на „Не бой се, Марийо, ножът е дръвен…“,

Как нито един от невидимите журналисти не реагира, когато той откровено изложи есенцията на четиригодишната си програма – „ Личностите в Националния театър не означават нищо! Националният театър – значи“?! Да, значи. Каквато нацията – такъв и театъра.

Никой не реагира, когато талантливият екзекутор, сръчно избегна въпроса, как е формулирано уволнението на един изключителен режисьор? Никой! Мълчание… Мълчаха и на мръснишките подхвърляния, че Морфов, поставял пиеси в Русия? И как един не се осмели да каже, че за България това е гордост! Мълчаха и когато директорът на няколко пъти обясняваше, че ние трябва да изберем правилния път – там на запад… Че трябва да се самоизтръгнем от източната си, балканска ценностна система, защото друга е правилната посока – на запад! Към залеза на българската култура… Мълчаха и, когато обясняваше и то многократно, как най-важното и най-голямото му достижение било, че докарал пари… Милион и нещо!! Това била целта му.

Пари срещу личности? И мисъл за малкия човек, за достойнството му, за правата му, за равенството и свободата, /мисля, че пропусна само братството/. Проля сълзица и за талантливите млади бармани, които били режисьори?! Оплака ги и им обеща да отвори широко вратите на театъра за тях, защото могат и трябва да заместят Александър Морфов???

Ах, да, Ал. Морфоф е дисциплинарно уволнен. Отсъствал от кабинета си? Предупредили го /администраторът знае всички хватки за това, как се уволнява непокорните! Дори ни съобщи публичната тайна, как и в други области и професии, в България се уволняват изявените непокорници…

И все пак, след като се обяви и за режисьор, сиреч може да съвмести двете длъжности, някой би трябвало да го попита, как и какво, за Бога, твори от кабинета си? Въпреки, че и за слепия е ясно.

Никой не реагира. Никой от бедните ни, но правилно ориентирани и съобразителни журналисти, не зададе неудобния въпрос, “А какво става с Народния – български театър, г-н директоре, когато се хвалите с финансовите си достижения? Каква част от данъкоплатците, които както сам казвате, че ви издържат, могат да си разрешат 400лв. за билет? Какво става с отменените от Вас ученически спектакли? А с намаленията за пенсионерите? О, да – има няколко билета и за тях… Не е ли по-добре, вместо да слагате портрета на Вазов на мястото, където е седял и да го карате да се обръща в гроба с идиотщините си, да разкриете другата си дълбока мисъл – смяна на името. Удобно, в крак с политиката.. Защото нали Той – Ив. Вазов, пише “О здравствуй ти Русиьо, мощна, светът трепа от твоя глас… ” Сигурна съм, че ще измислите и причината.

Поне веднъж имайте смелостта да кажете истината, а тя е, че превръщате Българския Народен Театър в западен-елитарен, достъпен за малцина сноби и новобогаташи, за които е все едно дали ще се снимат в Занзибар или в театъра, държейки билета си…! За 400лв… Това е истината, това е пътят, това е посоката подадена Ви от тези, срещу, които Ал. Морфов реагира…

И нека не говорим за това как управлявахте Плевенския театър. И за сметка на какво печелехте. Найден Тодоров – тогава диригент, сега министър, би трябвало да помни.

А сега няколко думи за Личностите.

Те – Личностите, са непонятни за такива, като Вас. Те не са и не могат да бъдат равни – не само с Вас, но и с никой друг! Те са различни. Неуправляеми. Неразбираеми. Недисциплинирани. Конфликтни… Понякога и дори често, вършат щуротии, но създават шедьоври… Шедьоври, г-н директоре. Защото у тях бушуват сили, понякога демони, които оплождат таланта им… Защото са Личности, надарени от Бога!

На Вас бе дадена огромната привилегия – не да ги разбирате, но да ги пазите и да ги запазите, което не оценихте. Примери в световното изкуство – колкото искате.. Задачата се оказа тежка – не по ръста Ви.

За съжаление, у такива, като Вас, Личности от калибъра на Ал. Морфов, могат да предизвикват само дълбока завист, нерядко ненавист и желание, използвайки дадената Ви власт, да ги унищожите… Ако не успеете – поне да ги унижите, обявявайки на всеослушание „огромните“ им заплати… /11продадени билета – това е заплатата на Ал. Морфов/… Да подхвърлите за хонорарите… Авторските му права… Договорите..

О, да, от страна на журналистите имаше искрени възклицания за това, че една постановка се прави 8 месеца?! Двеста хиляди лева?! Оооо. А колко според Вас, г-да журналисти? За ден – два? Със 100 – 200лв?

Представената мелодрама бе обидна за всички. Беше нечистоплътна, унизителна… Гнусна.

Ако добре сте ме разбрал, г-н кир Михалаки, за който парите са над всичко! Защото аз и не само, Ви разбрах.

Като ревностен привърженик на неолибералните европейски джендър въжделения, мечтаете за едно – „равен“ свят! Свят – плато. Без върхове. Без Родина, традиции, национална култура, още по-малко изкуство, без полове… Без славянство и православие… Затова и изкуството, за което мечтаете, трябва да е безполово – изродено и скопено, като идеолозите си… Нали това искате? Ще рушите паметници, ще отваряте за бездарници сцени, ще мачкате и отричате всичко стойностно, но ще го правите по стария изпитан начин.

„Под слънцето – нищо ново“.

Ще си купите доносници, ще станете предан служител на Полицията на мисълта и Министерството на истината. Със стръв ще преследвате и размазвате с чипика си всеки кълн на индивидуалността и таланта…

Ще го постигнете!…

За мен ще бъде чест да запишете името ми сред протестиращите, защото Александър Морфов трябва да бъде запазен за Българския Народен Театър. За България.

Писах много. Писах гневно. Казах твърде малко…

Утре ще продължа. За Личностите, безличията и България.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.