Дали защитата на устата и носа ни дава предимство срещу новия коронавирус? Поне откакто Австрия наложи изискване за влизане в супермаркетите с маски, този въпрос започна да се обсъжда по-интензивно и в други страни в Европа.
Първите общини в Германия последваха примера. Йена се превърна в първия германски град, искащ защита на устата и носа в автобуси, влакове и супермаркети. Мнозина обаче са изненадани. Доскоро навсякъде се твърдеше, че в нормалното ежедневие никой не се нуждае от такава маска за предпазване от коронавируса.
Отговорът на тези въпроси е: с бързо нарастващия брой инфекции в България, но най-късно със заповедите за ограничаване на контактите, тоест откакто училищата, университетите, моловете и ресторантите са затворени, нещо важно се промени по отношение на въпроса с маските. Познанието за това колко добре или зле маските предпазват от заразяване други хора или самия носител все още е същото.
Но в настоящата ситуация трябва да обмислим как всеки може по-добре да защити себе си и всички останали. Всеки, който днес държи нещо през устата и носа си, например при пазаруване, е внимателен и съвестен. Той прави нещо за другите и сигнализира: „Наясно съм с риска от зараза, приемам сериозно ситуацията и правя всичко, за да не дам на вируса никакъв шанс да се разпространи допълнително“.
Точно това не беше необходимо преди няколко седмици, когато в нашето ежедневие почти нямаше ограничения, освен отмяната на някои събития. Вирусът изглеждаше много по-далеч, отколкото е днес – и всъщност беше, вероятността да се заразите беше много по-малка. И дори тогава се твърдеше следното – обикновената маска за уста в никакъв случай не предпазва хората от зараза със Sars-CoV-2. Носена от заразен човек, намалява разпространението на капки и намалява риска за другите.
Това, което рядко се признава: само защото обикновената маска за уста не защитава много, не означава, че не прави нищо. Научните доказателства за това колко ефективни са хирургическите маски са неубедителни. Но също така е ясно, че тези, които ги носят, имат определена степен на защита, дори и ако някой е кихал срещу тях (Journal of Hospital Infection: Booth et al., 2013). В едно от малкото проучвания по въпроса изследователски екип тества това с манекени, които симулират дишането при хора – единият от тях с настинка, а другият здрав и с маска за лице. Не е изненадващо, че всеки, срещу когото е кихано от близо (30 сантиметра), има най-малко защита. По-голямата част от инфекциозните частици се озовават в очите и лицето или попадат отстрани под тъканта. Ако се сблъскате с някой, който е заразен и издишва нормално, вдишвате половината частици, дори и с маска (Journal of the Royal Society Interface: Lai, Poon, Cheung, 2011).
Експертите правят по-ясни изявления в другата посока: всичко, което държим пред носа и устата си, улавя част от това, което издишваме, кашляме и кихаме. Само при кихане всяка капчица се изхвърля със скорост между 160 и 180 километра в час. И понякога те могат да се озоват далеч в затворени помещения, а също и да се смесват с въздуха от климатика (Journal of Fluid Mechanics: Bourouiba et al., 2014).
Само защото не е ясно доколко работи нещо, не значи, че е безсмислено
Световната здравна организация (СЗО) продължава да препоръчва, че простата защита на устата и носа е особено подходяща за медицински персонал, за хора, които имат или са имали пряк контакт с хора с Covid 19, както и за всички, които са заразени. Маските не били цялостна мярка за контрол на инфекцията за широката публика. Екип от изследователи обаче разкритикува това послание в списание Lancet. „Липсата на доказателства за ефикасност не трябва да се приравнява с доказателството за неефективност, особено когато има нова ситуация“, пишат учените (Lancet Respiratory Medicine: Feng et al., 2020).
Многократно подчертавайки, че медицинският персонал се нуждае от маска за лице, докато други може да се нуждаят от по-малко, СЗО и други агенции биха могли да предизвикат точно обратното на това, което искат. В момента маските за устата се проявяват като обещаващи средства срещу вируса за всички. Социологът Зейнеп Тюфекчи наскоро описа това в New York Times. Кризисната комуникация също куца. И не само в България. За да се ограничи недостигът на защитно оборудване, може би би било по-добре веднага да се каже, че няма достатъчно маски, тъй като пандемията ни хвана неподготвени. И в края на краищата можеше да има смисъл и един призив към панически купуващите десетки маски за лице. Призивът към тях да дарят маски на клиники и болници би бил по-полезен, „отколкото да кажете на хората, че не се нуждаят от тях“.
Става дума и за това в каква среда маската за уста е особено полезна. Из града, на улицата, в парка, където рискът от инфекция е по-нисък, стига да нямате постоянен и дълъг контакт с хората, все още не е задължително необходимо да бъде носена. Там, където близостта е неизбежна, нещата изглеждат различно, като се имат предвид днешните нива на зараза, например в метрото или супермаркета. А в клиниките хората си слагат маски много преди коронавируса. И не само заради себе си, но и като външна защита. Носенето на хирургическа маска не само намалява риска например собствената ви слюнка да попадне в открити рани, които трябва да бъдат лекувани (въпреки че това не представлява опасност в случая коронавируса), но и предотвратяват опасността възрастен, отслабен човек да вдишва вируса на грипа.
И разбира се, тя е от съществено значение за операциите. Там тя предлага и известна бариера срещу кръвта, която понякога може да бликне срещу вас, ако сте лекар.
Все още няма сравнителни проучвания за това до каква степен маските могат да помогнат при кризата с Covid-19, казват експерти от Центъра за базираната на доказателствата медицина към университета в Оксфорд. В момента те анализират хирургически маски и респиратори за медицински персонал. Изводът: типът на маската прави разликата. Респираторите, така наречените FFP маски (които според повечето епидемолози трябва да бъдат запазени за болниците поради недостига) всъщност могат да спрат вирусите, без значение колко неудобни могат да бъдат, когато се носят продължително. Нито един от двата вида маски обаче не предотвратява инфекция. А предпазителите за уста и маските трябва винаги да са част от други лични предпазни средства (Greenhalgh et al., 2020). Неслучайно в клиниките се прилага стриктна хигиена: постоянно измиване на ръцете и дезинфекция, но също така и носенето на халати, ръкавици, специални калцуни за обувки и визьори пред очите, както и строги указания за почистване на помещения и уреди за лечение.
Целият анализ четете в Investor.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
