Преди сме били лидерска държава с железен ред, а сега сме разграден двор и пълен слугинаж на запада

Преди сме били лидерска държава с железен ред, а сега сме разграден двор и пълен слугинаж на запада
Какво се случи в България при 40 години социализъм и 25 години на демокрация.

1. Населението на България при социализма нарасна от 6 млн. души на 9 млн. души. При демокрацията населението на страната намаля от 9 млн. души на 6 млн. души.

2. Стандартът ни по време на социализма беше средноевропейски, а сега стандартът ни е на най-бедната страна в ЕС.

3. По време на социализма държавният ни дълг беше 7 млрд. долара, а сега е 40 млрд. долара.

4. При управлението на Тодор Живков в страната имаше 0% безработица, а сега тя е 24%.

5. По време на социализма престъпността е била 0,5%, а сега в демократична България е 60%.

6. Употребата на наркотици по време на социалистическа България е било 0,01%, а сега е 30%.

7. По време на социализма са открити над 3000 нови заводи, а по време на демокрацията са закрити над 2800.

8. По време на социализма сме изнасяли 70% тежка промишленост и микроелектроника и 30% селскостопанска техника. Сега изнасяме 70% чистачи на кенефи и болногледачки, и 30% проститутки.

9. Преди сме внасяли машини за производство, а сега внасяме чесън от Египет и мартеници от Китай.

10. По време на социализма образованието ни е било на много високо ниво, а сега е на дъното.

11. В социалистическа България здравеопазването е било безплатно и на много високо ниво, а сега е платено и на много ниско ниво.

12. Преди сме имали повече танкове от Гърция и Турция взети заедно, а сега имаме няколко, които са за ремонт.

13. По време на социализма е имало строги закони и смъртно наказание, а сега цари пълна безнаказаност и корупция.

14. Преди сме били лидерска държава с железен ред, а сега сме разграден двор и пълен слугинаж на запада.

Еееее…, нямахме банани! Каква трагедия! / Ради Чухлев, Фейсбук

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.