Българската аграрна камара изрази несъгласие със заявеното намерение на финансовия министър Асен Василев за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд.
„Държавата трябва да пази своята земеделска земя. Единствено, когато се налага да се обещетяват граждани, може да служи за поименни компенсационни бонове“, обясни пред БНР Светлана Боянова, изпълнителен директор на Аграрната камара.
Това не е фалшива новина, заяви тя.
„Не е заложено като приход в Бюджет 2024, но е в приходната част за 2025 г. – в частта „Други“, намира се на страница 13 в Програмния бюджет на Министерството на земеделието и храните. Проверено е и е видяно в документацията, качена на сайта на Народното събрание. Самият факт, че се прави по този непрозрачен начин идва да покаже, че нещо не е както трябва“.
Когато Мирослав Найденов беше земеделски министър, отново темата излезе на дневен ред, но той беше спрян бързо.
„Проблемът е в това, че има законова възможност да се проведат търгове за продажба. Дали е целесъобразна, етична и морална е друг въпрос. Едва ли в момента има такава крещяща нужда за бюджета, че да се прибягва до продажба на земеделска земя. Мотивът, че няма достатъчно пари за 2024 -та не издържа, защото той го е казал като намерение за 2025 -та. Явно целите са съвсем други. Той трябва да каже какви са“.
Държавният поземлен фонд в момента е от 2 милиона и 200 хиляди декара, посочи Боянова. От него годишно в хазната влизат 90 милиона от наеми и ренти.
„600 хиляди не са много пригодни за земеделска дейност. Важно е да не се дава възможност за субективно определяне на земите, които да бъдат предлагани на такива търгове за продажба. При продажба може да се промени предназначението на земите.
Това е държавна поземлена собственост, не е на Асен Василев и това не може да бъде само негово решение. Държавата е един актив, който не може да бъде в разпореждането само на един човек. Радвам се на реакцита на Министерството на земеделието. Ако те не бяха реагирали с такова становище, нямаше и да разберем, че става въпрос за такова намерение.
Това е един пример как не трябва да се прави политика. Надявам се след като тези намерения бяха разкрити, това да бъде възпиращо“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
