Стефан Пройнов:
Ще започна с имената на месеците:
Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински произход и днес се използват в почти целия свят. До I век преди Рождество Христово римският календар има десет месеца, но Нума Помпилий – прекият наследник на Ромул и Рем, добавя два нови месеца (януари и февруари). Това той прави, за да изравни календарната година, която до тогава е била 304 дни, с лунната, която има 365 дни.
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили днес, а те звучат толкова самобитно и красиво.
Ето как са ги наричали:
1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) – така старите българи наричат месец януари.
„Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.
2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) – така старите българи наричат месец февруари.
„Месецът на страшния лед“ – това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) – така старите българи наричат месец март.
„Сухият месец“ – това е значението на старобългарски.
4. Брязок (Брезов) – така старите българи наричат месец април.
„Многоцветният месец“ – това е значението на старобългарски.
5. Тръвен (Тревен, Цветен) – така старите българи наричат месец май.
„Тревистият месец“ – това е значението на старобългарски.
6. Изок (Червеник) – така старите българи наричат месец юни.
„Червеният месец“ – това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – така старите българи наричат месец юли.
„Месецът на жътвата“ – това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) – така старите българи наричат месец август.
„Месецът на оранта“ – това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) – така старите българи наричат месец септември.
„Изобилният (плодородният) месец“ – това е значението на старобългарски.
10. Листопад – така старите българи наричат месец октомври.
„Месецът на падащите листа“ – това е значението на старобългарски.
11. Груден – така старите българи наричат месец ноември.
„Месецът на грудките“ – това е значението на старобългарски.
12. Студен – така старите българи наричат месец декември.
„Студеният месец“ – това е значението на старобългарски.
Като кулминация ще добавим и Българските имена отразяват богатото културно наследство, наследено от различните цивилизационни системи по българските земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други. Имената, които днес наричаме български, са наследство от три основни именни системи – славянска, прабългарска и християнска.
Най-често срещаните имена обаче са от славянски произход. От прабългарски са се запазили съвсем малко, тъй като са се смятали за „царски”, т.е., твърде знатни, а и били трудни за произнасяне. Прабългарските имена били използвани най-вече от владетелите и техните потомци – Омуртаг, Крум, Кардам, Персиян, Тервел, Телериг и други.
Едно от малкото запазени прабългарски имена днес е името Бисер.
Тракийските имена почти не са запазени, тъй като много малко думи от тракийски произход са останали в българския език. Но със сигурност тракийките гени са в нас, а те носят със себе си своята памет, своята енергия и сила.
Стефан Пройнов: Последните години по-родолюбиви Българи кръщават децата и на Прабългарски владетели докато има и тенденция в някой малцинствени общности у нас майките да кръщават децата се на образи от индийски и турски сериали, което допълнително влошава кръговратът на имената и предаването на Родовата памет на Българският народ като цяло.
Текст и обработка: Стефан Пройнов!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
