След инцидента на 14.02.2021 г. на столичния булевард „Академик Иван Гешов“, когато едно 16-годишно момче беше ударено от ток, пловдивският адвокат Тодор Кръстев зашлеви звучна плесница на правосъдието ни.
Защото сп оред него правосъдие за бедни и нещастни в България рядко има. Всъщност, няма.
Предлагаме ви целия пост на адвоката, публикуван в личния му профил във Facebook:
„Потресаващо е, че едно 16-годишно момче бе убито нелепо, ходейки по тротоара в центъра на София. Не по-малко потресаващо е и прехвърлянето на отговорността. Два дена не може да се установи кой или кои са вързали тока по шахтата и оградата на булеварда. И няма да се установи още 20 години.
И сега мога категорично да ви кажа, че никога няма да се разбере, кой е виновен за трагедията. Ще се установи кой е виновен, колкото се установи, когато бяха убити двете млади жени в колата си, когато върху тях се срути къща на ул. „Алабин“ в София, преди повече от 15 години. Ще си прехвърлят вината и отговорността до второ пришествие.
Още повече, че родителите на момчето са бедни, скромни, съсипани хорица, видя се от репортажите. Кой ще се погрижи и застъпи за тях. Никой, но от сърце. Нямат пари за адвокати и медиен натиск, който в случая е просто задължителен, за да се прави нещо по случая от време на време.
Срещу тях са субекти като ЧЕЗ, болница „Иван Рилски“, евентуално Столична община. А сега си представете имат ли някакви шансове тези бедните хорица от крайните квартали на София срещу тези административни и финансови мастодонти.
Ще се шиканира и протака делото, докато родителите полудеят или умрат от мъка. Ще се въртят следователи и дознатели до пенсия по това дело – много, много години.
След това ще се напише някакъв витеиват обвинителен акт, който ще бъде върнат от съда задължително. И пак отначало, още няколко години. И така до безкрайност, докато всичко се размие и забрави по стара българска традиция.
Това ще стане. Правосъдие за бедни и нещастни в България рядко има. Всъщност, няма. Жалко за детето. Има ли някой, на когото това да не е ясно?!“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
