Трябва да сме благодарни на ГЕРБ, на съюзниците на ГЕРБ, на креатурите на ГЕРБ, на подлогите на ГЕРБ и на криптоаверите на Бойко Борисов за свръхреакцията им на решението на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова да се кандидатират за втори мандат.
Още през януари трябваше да благодарим на ДПС, че така отрано се обяви срещу нов президентски срок на Радев. Това, че партията на Делян Пеевски, когото президентът нарече ортак на премиера Борисов в бизнеса и политиката, се обяви срещу Радев, е само в плюс за сегашния държавен глава. Ако президентът бъде избран без подкрепата на ДПС, това ще е революция в българския политически живот и може би е крайно време да я извършим.
Защо толкова рано бе обявена тази кандидатура? По всяка вероятност е свързано с предстоящите парламентарни избори. Партиите и движенията, които евентуално биха подкрепили Радев за втори мандат, виждат, че той тръгва на бой с открито забрало. Полето за тайни маневри и мишкуване, за скрити схеми и за излишно политиканстване рязко се свива.
Картината се изчиства предварително, вече е ясно кой срещу кого, независимо от интригите, които усилено се опитват да правят за подкрепата на БСП за кандидат-президентската двойка. Тази подкрепа е неизбежна като изгрева на слънцето. Впрочем, тя вече се декларира публично от различни организации на БСП. Радев никога не е тръгвал, образно казано, срещу БСП. На 6 септември 2016 г. в НДК Илияна Йотова се обърна към Радев пред Националното съвещание на партията: „И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено.“ Пет години по-късно няма какво да се прощава, защото няма такова движение.
Що се отнася до коментарите, че Радев е дал фактически заявка за политически проект, който да конкурира БСП, то не е тайна, че много хора в България очакват тази партия, която се предполага, че ще бъде лявоцентристка. Няма спор, че ако изобщо се случи, това ще бъде силно предизвикателство за БСП. Но кой е казал, че социалистите завинаги ще останат единствената силна партия в ляво. Да не избързваме – редица леви партии бяха пратени в забвение за последните 30 години. Вместо тях се нароиха редица десни партии.
Сега-засега
нищо не може да спре
или разубеди стотиците хиляди избиратели на социалистическата партия през есента да отидат до урните и да подкрепят двойката Радев-Йотова. Нещо повече. Турбуленцията вътре в БСП няма да окаже съществено влияние върху подкрепата на избирателите – социалисти и симпатизанти на червената идея, за сегашния президент. Не само защото в момента не се вижда „резервна“ фигура, която социалистите хипотетично да предпочетат, очевидно в някакъв пристъп на амок.
Настъпиха важни промени. Очевидно е и от социологическите изследвания, и от коментари на политици и политолози, че авторитетът на Радев е излязъл далеч отвъд левите среди, на които дължи сегашния си мандат. Протестите от лятото на 2020 г. го показаха нагледно на целия народ. Т.е. народът показа нагледно на управляващите.
Ако през 2016 г. БСП бе абсолютно нужният капитал на двойката Радев-Йотова, за да победи, то през 2021 г. двамата сами по себе си са капитал за социалистическата партия на предстоящите парламентарни избори. Въпрос на политическа мъдрост е как да бъде оползотворен този капитал.
Но най-важното е, че желанието за промяна в България в момента е фокусирано и се пречупва през една фигура. Това не е добре, не е нормално, но такова е положението – Радев е един, а мутрите са много. Нямаме друг Радев и в буквалния, и в преносния смисъл, и това е голям проблем в перспектива, защото разкрива системни дефицити на политическата ни система. Но, така или иначе, имаме феномен – фигура, която за пръв път в историята на „Дондуков“ 2 събира симпатиите на най-широк кръг хора – от левия, през центъра, до десния политически спектър.
На 2 февруари пред телевизия „Евроком“ Атанас Славов от Изпълнителния съвет на „Да, България“ отговаря така на въпроса дали е възможно да има втори мандат на двойката Радев-Йотова: „Не само, че е възможно да имаме Радев-Йотова за президент и вицепрезидент, ами е напълно вероятно.“
Такова чудо досега не е било
Не се е случвало избран с гласовете на БСП президент да тръгва към втори мандат и с подкрепата на онази част от десницата, която винаги се е мислила за антитеза на лявото. Не се е случвало досега леви и десни да се обединяват в предизборна формация като „Изправи се! Мутри вън!“ и да подкрепят същия този президент.
Оттук идва и цялата агресия, която се изливаше, излива се и ще се излива срещу президента Радев. Тя е породена от широката социална база, заставаща зад Радев, който, макар и системен „играч“, се оформи като ясен контрапункт на статуквото. Припомнете си думите на гласа, приличащ на Бойкоборисовия, от изтеклия телефонен разговор през юли м.г.: „Проблемът е Радев. С това, че излезе и каза – два милиона и половина не са виновни за бедността, виновно е правителството.“ И продължава този глас: „Правилни неща с такъв президент не се правят. С такава опозиция не се прави.“
Кои са правилните неща? За времето, откакто ни управлява Бойко Борисов, както бяхме най-бедната страна в ЕС, така и останахме. Както бяхме начело на негативните класации и на дъното на положителните, така и останахме. Както ни смятаха за най-корумпираната държава в ЕС, така смятат и сега. Как може най-големият проблем на страната да е корупцията, по всеобщо мнение на българи и чужденци, и той да не засяга управляващите? Васил Божков съобщава за милиони, които е плащал на властта, сочи имена, сред които и на премиера, сочи обстоятелства, дати, но няма разследване, защото Божков сам е клиент на прокуратурата. Министър-председателят вярва на фалшивите интериори на фалшивия дворец на Путин, но не вярва на истинските снимки на пачки и кюлчета злато от спалнята си. И прокуратурата не им вярва.
Ако „правилните неща“ са да се замазва, до какво разкапване е стигнала сегашната власт, при това не става дума само за ГЕРБ. Да, с такъв президент и с такава опозиция те не може да продължават. „Мутри, вън!“ и юмрукът на Радев не бяха обикновена емоция на една заплашена институция. Те са апел, че
така не може да продължава
не бива, престъпно е пред бъдещето. И върхушката го знае, и беснее по най-примитивен начин срещу президента и тези, които го подкрепят, защото тя самата е примитивна. „На прост човек, Томиславе…“
Най-образно го описа преди дни в коментар за кандидатурата на Радев социологът от „Галъп“ Първан Симеонов: „Този им проби системата“.
През ноември 2016 г. ДУМА помоли кандидата за президент Румен Радев да опише „статуквото“, срещу което обеща да се бори. „Статуквото е установената несправедливост, в която живеем. Това е и разделението на богати и мизерстващи, и сривът в образованието и здравеопазването, и повсеместната корупция и административният рекет над дребния бизнес.“
Пет години по-късно всички проблеми, които онагледяват статуквото по версията на Радев, не само не са изчезнали, но и са се задълбочили. Към тях трябва да прибавим и случаите на преследване на едрия бизнес, когато той е пресякъл пътя на премиера и приближените му, както разказаха потърпевшите братя Бобокови в края на м.г. За тези пет години Румен Радев не изневери на намерението си да се бори със статуквото и бе последователен. Фактът, че хиляди българи се събраха пред президентската институция като символ на последната власт в България, неовладяна от кликата на Борисов, за да изкрещят гневно с президента „Мутри, вън!“, говори много и за морала, и за потенциала на този човек.
ДУМА запита още преди пет години Радев какво е научил за българите по време на дългите си обиколки из страната. „Убедих се, че
българите не са се предали
Те са уморени от несправедливостта, носят старите си дрехи, оцеляват с оскъдни пенсии, но са настроени за борба.“
През 2016 г. уморените българи нанесоха мощен удар по кликата, която ни управлява, и тя квичи и до момента, рахатът й бе нарушен. Бунтовното лято на 2020-а показа, че борбеният дух не си е отишъл от народа ни и въпреки противоречията можем да се обединяваме срещу нещо и около някого.
Преди Коледа и пред Дарик радио президентът Радев заяви, че ако думата на 2020-а е била „Мутри, вън!“, то думата на изборната 2021-ва ще бъде „Единение“. Трудно е да не се съгласим. Без единение мутрите няма да си отидат от България.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
