Управляващата партия в Турция даде предложение от 15 юли църквата „Св. София“ да бъде превърната в действаща джамия. Храмът е паметник от световно значение, а превръщаното му в джамия няма да е толкова лесно.
Той също е на мнение, че намерението на Реджеп Ердоган не е добър сигнал към Запада. По думите му по-голямата част от населението на Турция не знае за какво става въпрос.
„Не е лесно нейното превръщане в джамия, тъй като трябва да се променят статутите на ЮНЕСКО, да се посрещне много остра реакция от Запада. Официалните позиции са изчаквателни, ще се надигнат доста гласове срещу тази промяна на църквата. България не може да се стои настрана, но нейната позиция ще бъде приглушена. Ние сме малка страна, на пътя на бежанския поток, на пътя на една 80-милионна държава. Не бих препоръчал нашата реакция да бъде остра“, заяви проф. Матанов.
Журналистът и външнополитически анализатор – Мехмед Юмер, също посочи, че Турция изпитва икономически проблеми. Ердоган се нуждае от по-силен коз, а в случая това е „Св. София“.
„Като тема стои на дневния ред на политическия ислямизъм и целия десен сектор в Турция от дълго време. На 29 май, когато се навършиха 567 години от завладяването на Константинопол, беше прочетено слово от корана и това беше сигнал“, отбеляза Юмер.
„Не ми се струва толкова лесно „Св. София“ да бъде превърната в действаща джамия. Турският президент наистина трябва да се изправи много силно срещу западната критика“, изтъкна журналистът.
Юмер е на мнение, че Ердоган винаги успява да покаже нещо, което той иска, през призмата на желанието на неговия политически и ислямистки електорат. Според анкетите близо 80% от турското население няма възражения това да се превърне в действаща джамия, допълни още журналистът.
„Направиха се много неща в Турция, които заличиха много от направеното от Кемал Ататюрк. Един султан управлява от Босфора“, смята Юмер.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.