България се сдоби с най-слабия си парламент от началото на демократичните промени у нас.
Падението, до което стигнаха депутатите още в първия си работен ден с неумението да постигнат съгласие да си изберат председател, е прецедент в най-новата ни история. Тежкото противопоставяне и ниската политическа култура се увеличават от ден на ден. Не се вижда изход от ситуацията.
Депутатите спорят за какво ли не, само не се занимават с това, заради което са избрани – с проблемите на държавата и на нейния народ.
Вестник „Ретро“ потърси за коментар на политическата ситуация именития юрист и парламентарист проф. Александър Джеров. Той е един от най-знаковите политици от началото на прехода у нас. Председател е на законодателната комисия и член на комисията по изработването на Конституцията във Великото НС. Оглавява законодателната комисия и в 36-ото народно събрание. Заместник-председател е на 38-ото НС.
Някога допускали ли сте, проф. Джеров, че ще доживее България да има такъв парламент?
Никога. Аз имам доста висока възраст, много народни събрания са минавали пред очите ми. В пет от тях съм бил участник. Гостувал съм в парламентите в Германия, Франция и Швейцария. И съм виждал как работят там хората. Навсякъде има и кавги. Но, ей богу, такова нещо като в сегашния ни парламент и насън дори не съм виждал. Това безкултурие, тези просташки скандали, грозни картини… Трагедия за България. Какво биха си казали чужденците, като видят нашите депутати? Народът ни не е такъв като тези хора в парламента. По-културен е, по-образован.
Защо се стигна до тази парламентарна ситуация?
Обърка се положението. ПП сбъркаха цялата държава. Вижте цените, отношенията между политиците, между партиите. Дойдоха с обещания да чегъртат, да мразят. В политиката любов и омраза няма. Сегашните депутати нямат разбиране, че представляват българския народ. И не може да се мразят. Те са в парламента, за да работят. Пропускат един текст в Конституцията, че народните представители представляват народа. Или не го знаят. Има едно сбъркано разбиране за това какво представлява народният представител. Това, което се случва у нас, е безобразие. Не пускат някого да влезе в комисия, защото друг го мрази, на трети не е симпатичен. Що за простотия! Та тези хора не са представители на една група или на някоя кръчма. Но, за жалост, се държат така.
Май не е имало толкова силно противопоставяне между партиите в НС като сега?!
Не. Поведението на депутатите показва, че не са за парламента. За другаде може и да са. Пак казвам, в парламента се влиза, за да се върши работа.
Има ли шанс да разберат защо са пратени в парламента?
Не знам. При тези махленски разправии и отсъствие на разбиране за високата мисия, която имат… Направо не вярвам да стане нещо добро. Както вече споменах, с така наречените носители на промяната, която си беше чиста подмяна, започна всичко.
Тогава бе насадена омразата. А тя ни пречи да вървим напред. Може ли да отричаш една голяма група от хора, гласували за дадена партия? И да наричаш политиците от нея „Господин Никой“. Това поведение връща към комунистическото минало. Аз съм живял в него доста време. В него имаше отречени хора. Абсурд. Никой на земята няма право да казва, че само и единствено той е носител на истината.
Какво ни е нужно сега – да се върнем към кръглата маса ли?
Сега е по-лошо от времето на кръглата маса. Тогава имаше съзнание, че основната тема е България. При тези, сегашните, няма съзнание, че са народни представители.
При нови избори пак същите ще влязат в парламента…
Стига вече избори. Нищо няма да решат. Една тояга им трябва на депутатите, докато не им узрее в мозъка, че имат висша функция като представители на България и на нейния народ.
Как непосредствено след демократичните промени през 1989 г. се намериха интелигентни политици. Ето вие сте един от тях. А с годините нивото пада все повече, за да стигнем до сегашната ситуация. Защо?
Великото народно събрание и следващите три – в тях ние съзнавахме, че служим на България. И това не са високопарни приказки. Истина е. Имаше партии с различни виждания. Сядахме и спорехме, но не в името на глупостта. Тогава имаше депутати със солидно съдържание в мозъчната кутия. Не знам защо нивото пада. Наистина. Но ми е много болно, страхувам се. Тези сегашните просто не са за народни представители.
В цялата тази каша ще имаме ли шанс да бъде съставено редовно правителство?
Трябва да имаме. Държава, която толкова месеци, че и години даже, няма нормално правителство, е пред катастрофа. Но тези хора, като ги слушам какво и как говорят, няма да съставят кабинет, докато не осъзнаят, че имат висша функция.
Може ли държавата да се управлява още дълго време от служебни правителства?
Не. И не бива. Но, докато най-горе има разделение, не може да имаме нормално правителство.
Все повече се говори за президентска република. Вие като юрист как се отнасяте към тази идея?
Точно сега би могло да се види колко вредна е президентската република. Има в света президентски републики. Но ние сме в България. У нас тя не може да вирее и да бъде демократична. Те, партиите, сега не могат да се разберат. Ами, ако седне един човек, който да не можеш да свалиш, какво ще бъде? Просто ще стане страшно.
Машинното гласуване е една от разделителните линии между партиите. Вие на какво мнение сте за него?
Против него съм. И не от лични съображения. А от въпрос за честността на избора. Години наред говорим за купуването на гласове. Какви ли не начини бяха измисляни.
Но нагласянето на машинния вот е по-страшно от търговията с гласове. Ако машинното гласуване беше добро, щеше да го има и в други европейски държави. Но го няма. Те да не би да са по-глупави от нас? Трябва да го премахнем.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
