Овчаров: Няма как да има американска база на морето, докато рафинерията е с руски собственик

Овчаров: Няма как да има американска база на морето, докато рафинерията е с руски собственик
„Знакът, който “Лукойл” иска да даде на българската държава е, че “Лукойл” не е компания, която ще наблюдава как най-примитивни рекетьори са гаврят с нейния бизнес в България, а и на целия полуостров.

„Лукойл-Нефтохим Бургас“ има възможност да работи с всякакъв петрол, включително и неруски, но защо да го прави, когато българската държава е предоставила възможност да ползва руски петрол и с този петрол да реализира печалби, чрез които да плаща по-големи данъци в България, а ние, като потребители, да имаме по-ниски цени на бензиностанциите“.

Това каза бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който беше и член на Надзорния съвет на “Лукойл”, след като вчера от “Лукойл” обявиха, че обмислят продажба на рафинерията в Бургас.

Той изтъкна, че от началото на военната операция в Украйна, Русия е получила над 550 милиарда от продажба на газ и петрол, а най-големият ѝ клиент остава ЕС.

„Слушах един от тези пропагандисти на Центъра за изследване на демокрацията, който обясняваше вчера, че, видите ли, Германия е национализирала активите на “Роснефт” и на “Газпром”.

Да национализира ги, но тези компании са в санкционните списъци. “Лукойл” не е в санкционния списък!

Този примитивен рекет, който се осъществява по политически и по икономически причини, води до един единствен резултат – България губи за следващата година приходите си в Бюджета от данък “печалба”. Нека не забравяме, че “Лукойл” плаща 60% данък печалба“.

Според Овчаров натискът е политически, защото “руската компания трябва да бъде изгонена от Бургас”:

“Очевидно идеята за изграждане на американска военна база на морето продължава да съществува, а тя няма къде да бъде изградена, освен на няколко километра от Росенец. И така няма как да се случи – да има едновременно и руски собственик, и американска база”

Бившият министър е на мнение че за бъдещето на “Лукойл” има 2 варианта и силните на деня “все още не могат да се разберат кой точно и как да се опита да купи компанията”:

„Не искам да спекулирам с имена, защото нямам конкретна информация, но като видите активността на Делян Пеевски и групата „Д2“ е очевидно, че това не случайно. Политическата поръчка е очевидна и явно те са решили да съчетаят политическия резултат с икономически”.

„Вчера слушам този агитпроп по телевизията как България, чрез златната си акция, щяла да определи кой да е собственик. Ама няма такива права! Държавата, ако иска, може да национализира “Лукойл”; Държавата може да въведе така наречения “особен управител”, но собствеността си остава на “Лукойл”.

Това се опитва да ни каже “Лукойл” – “Каквото щете правете, но въпроса за собствеността ще го решаваме ние, а не Делян Пеевски и не Делян Добрев”.

Бил съм представител на държавата и ви казвам, че това, което си спомням, без да бъда 100% сигурен, е, че представителят на държавата има право на вето в Надзорния съвет само в 2 случая – когато закриват производства или когато се ликвидира цялото предприятие. Тук не става дума за който и да било от тези варианти”.

Овчаров припомни съдбата на “Булгартабак” и КТБ, изразявайки опасения за бъдещето на рафинерията. Дори и собствеността да бъде сменена обаче той не вижда “никаква причина, поради която рафинерията да спре да работи”:

“Това е ключовият момент – в чий ръце ще падне тази рафинерия и как този, който стане нов собственик ще процедира с нея.

”Лукойл” до края на тази година приключва преработката на руски нефт и от 1 януари, независимо от тези удари в празно пространство, които правят групата ПП-ДБ, България вече няма да получава тези приходи в бюджета си и цените на бензиностанциите ще бъдат такива, каквито ги виждате в другите големи вериги, а не на “Лукойл”.

Нека не забравяме, че отново “Лукойл” плаща 60% данък и никой не пита защо компанията, която плаща 60% данък поддържа по-ниски цени на бензиностанциите си от компаниите, които плащат само 10%”.

Източник: БНР

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.