Президентът Румен Радев е отхвърлил предложението за преименуване на село Катуница, община Сандански, на Вангинград.
Това става ясно от доклада за 2020 г. на президентската комисия по наименуване на обекти с национално значение и населени места, пише Сега. Идеята селото да се прекръсти на Вангинград е едно от предложенията, по които президентът се е произнесъл миналата година с помощта на комисията.
От доклада на помощния орган не става ясно чие е било предложението за Вангинград. Мотивът на комисията е, че то не отговаря на приетия принцип, че правото на инициатива за промяна в наименованието на дадено населено място следва да принадлежи на органите на местното самоуправление и трябва да бъде подкрепено от мнозинството от неговите граждани.
По Конституция президентът наименува обекти с национално значение и населени места. Той не може да прехвърли това правомощие на вицепрезидента (както може да направи за даването на българско гражданство или за помилването, например).
През 2020 г. помощната му комисия е провела само едно неприсъствено заседание – в края на годината, на което е разгледала три преписки.
Освен по тази за Вангинград, е отказано и предложението софийското летище да се нарича „Асен Йорданов“ в чест на летеца. Мотивите за отказа са, че инициаторите е трябвало да се обърнат към транспортното министерство, което е принципал на летището, както и към Столична община.
„През последните години в публичното пространство е имало различни инициативи за именуване на летището в т.ч. и предложения до комисията, които обаче не са довели до обществен дебат и съгласувателни процедури“, се отбелязва в доклада.
Предложенията, които са уважени, са по искане на Министерството на външните работи за наименуване на географски обекти в Антарктида. И тук обаче няма пълно съгласие. От 19 предложения на Външно президентът уважава 16, за които приема, че са обосновани и отговарят на принципите на работа на комисията.
Така, в последния ден от 2020 г. в „Държавен вестник“ излиза президентският указ – за наименуване на бряг Калиопа, бряг Еагър, бряг Лин, залив Брауро, риф Кианида, езеро Диомед, езеро Пистирос, езеро Фея, езеро Монтемно, Бедечки поток, езеро Линзипар, езеро Опицвет, нунатак Дискодуратере, остров Св. Христофор, остров Бона Мансио и остров Св. Бригита.
И през 2019 г. комисията към президента е заседавала само веднъж. Сред решенията през 2019 г. е повторното отхвърляне на предложението връх Шипка да се прекръсти на Свети Никола.
При първия отказ комисията обяснява, че такова решение трябва да бъде предхождано от много широк обществен дебат, в който задължително следва да бъдат привлечени представители на различни институции, научните среди, историци, езиковеди, интелектуалци, както е важно да си види и реакцията на обществото.
През 2019 г. не е приета и идеята град Сопот да стане Вазовград. Уважени са обаче 8 от 14 предложения на Външно за наименования на географски обекти в Антарктида. Както от доклада за 2020 г., и в този случай не става ясно кои предложения на министерството са отклонени.
За отказите през 2018 г. има малко повече яснота. Тогава външното министерството отново иска наименуване на обекти в Антарктида – общо 59. Президентът се съгласява с 32 от предложенията. 23 са върнати на министерството „за преработване в съзвучие с българските традиции в областта на именуването“, а 4 са отхвърлени, тъй като не отговарят на правилото да не се именуват на живи личности обекти с национално значение и населени места. Не става ясно кои са тези живи личности, на които Външно е искало да кръсти обекти в Антарктида.
През първата година от мандата на Радев комисията е заседавала два пъти. Отхвърлено е предложението софийското летище да се нарича „Паисий Хилендарски“. Не са приети и две идеи за ново име на връх Мусала – на Генчо Генчев за връх Моисей и на областния управител на София Илиан Тодоров върхът да се нарича Св. Иван Рилски.
Не са приети и предложенията Казанлък да стане Александровград, а Кърджали – Орфей
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.