Въпреки че след крайното напрежение и тежките думи коалиционните партньори от ПП-ДБ и ГЕРБ успокоиха топката и дори допуснаха, че може да продължат да управляват заедно, сценарият за предсрочни избори продължава да изглежда реалистичен.
Ако се стигне до него, страната ще се озове в неизпробвана до момента ситуация. Причината е, че с шестата поправка на конституцията бяха изменени изоснови начинът на назначаване на служебен кабинет и институционалното управление на държавата до провеждането на предсрочен вот.
Президентството изпрати на Конституционния съд текстовете на тези разпоредби, но тъй като той все още не се е произнесъл, стигне ли се до избори, назначаването на служебна власт ще трябва да се стане по новия начин, тъй като промените в конституцията са в сила. В тях има редица неясноти, които могат да доведат до процедурна каша, а в най-лошия случай може дори да блокират провеждането на избори.
Причините за това са най-общо две:
Липсата на обещания от управляващите специален закон, който да регулира правомощията на служебния кабинет.
Промените, приети есента, предвиждат, че ако не се постигне съгласие за съставяне на правителство, президентът назначава служебно след консултации с парламентарните групи. Съставът на кабинета се предлага от номинирания от него за служебен премиер, като такъв може да бъде само някой, заемащ една от фиксираните в конституцията публични длъжностни.
Така, ако трябва да назначава кабинет, Румен Радев ще може да избира за между председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или заместниците му, управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана или заместниците му.
Ефект №1: Правителство на ГЕРБ
Първият ефект, който ще се прояви, е ситуационен: изброените изчерпателно длъжности сега са доминирани предимно от свързани с ГЕРБ фигури. Това означава на практика, че формацията на Борисов ще си състави правителство, което да управлява до изборите и да ги организира. Причината е, че служебният премиер сам избира министрите си, президентът само ги назначава с указ.
Как изглежда ситуацията в момента с длъжностите, между които държавният глава може да избере евентуален служебен премиер?
Председателят на парламента Росен Желязков е от партията на Борисов. Сметната палата се оглавява от бившия депутат от формацията Димитър Главчев. Заместниците на Главчев пък са Горица Грънчарова-Кожарева, която е дългогодишен член на Сметната палата, предлагана от различни политически сили и съпруга на бившия член на ВСС от прокурорската колегия Михаил Кожарев. Тя е приемлива и за ГЕРБ, и за ДПС. Друг зам.-председател на палатата е Тошко Тодоров – бивш експерт към ДАНС и към ГЕРБ, чиято партийна кариера завърши безславно след телевизионен гаф. Омбудсманът Диана Ковачева пък беше избрана за съдия в Страсбург, така че няма как да оглави служебно правителство. Друга опция е гуверньорът на БНБ Димитър Радев или заместниците му. По неофициална информация от парламентарните партии обаче макар и да е най-приемлив за всички тях, Радев ще има задачи по евентуалното приемане на България в еврозоната, които не би могъл да съвместява с премиерските функции.
Ефект №2: ако няма указ за служебен кабинет
Извън обоснованото предположение, че служебният кабинет може да се окаже изцяло доминиран от една политическа формация, съществува и друг риск – да няма изобщо такъв.
На този етап няма никаква яснота какво се случва в две хипотези:
– ако всички от изброените откажат да заемат длъжността премиер и държавният глава не може да назначи служебен кабинет;
– ако държавният глава не е съгласен с номинациите за министри и откаже да подпише указа за сформиране на служебно правителство.
Подобни възможности не са уредени в новоприетите конституционни изменения. Потенциалната ситуация със служебен кабинет е описана лаконично в разпоредба на чл. 99, ал.5, която гласи: “ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок”.
Подобен акт, разбира се, става с указ. В настоящата политическа ситуация е възможно определени обществени групи да призоват президента да не подписва указа за назначаване на кабинет. Конституцията не е предвидила какво се случва при такъв сценарий.
Макар и по-малко реалистична, все пак има теоретична възможност всички между възможните служебни премиери да откажат да заемат поста. В текстовете на основния закон няма механизъм за принуждаването им, нито има описан вариант какво следва, ако това се случи.
Най-логичното в такава ситуация е да продължи да действа кабинетът в оставка. Но тук изскача още един проблем: в конституционния текст назначаването на служебно правителство е обвързано с определянето на датата за нови избори в двумесечен срок. Така се стига до ситуацията, в която според някои конституционалисти, ако няма назначен служебен кабинет, няма да има и възможност за провеждане на предсрочен вот.
Ефект №3: как се разпуска парламентът
Ако всичко от процедурата по назначаване на служебна власт премине безпроблемно (т.е. има избран премиер, той посочи министри, а президентът подпише указ), се стига до следваща спорна ситуация.
Според новите конституционни текстове парламентът не се разпуска, което е добре, защото ще има функционираща законодателна власт. Промените обаче предвиждат Народното събрание да не заседава в едномесечен срок преди произвеждането на изборите. Тук авторите им не са предвидили президентът да разпуска Народното събрание с указ. Така че в момента, в който остане месец до провеждането на изборите, депутатите трябва да спрат да заседават.
С полагането на клетвата на новите депутати се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание, става ясно от конституционните текстове. Така обаче съществува чисто теоретичната възможност от избора на новия парламент до конституирането му на практика да има не 240, а 480 депутати: предишният състав на парламента още не е разпуснат (защото това става с конституирането на новия), но новите народни представители вече са избрани.
Тази хипотеза предизвика много бурни дебати в парламента още при гласуването на конституционните текстове. Тя беше и сред атакуваните от президента Румен Радев пред Конституционния съд.
Ефект №4: ако КС се произнесе?
В случай че се стигне до назначаването на служебно правителство, хипотетично ситуацията може да достигне абсурдни измерения, ако междувременно Конституционният съд се произнесе, че атакуваните от президента текстове от основния закон действително са противоконституционни. Искането на държавния глава обхващаше именно тези спорни моменти: конституирането и разпускането на Народното събрание и назначаването на служебно правителство.
Подобно предположение е твърде екзотично, защото едва ли органът призван да пази конституционния ред, ще го взриви съзнателно. И все пак, ако някой наистина иска да “срути” държавата, подобен ход би довел до неясен краен резултат. Пред “Капитал” източници от КС коментираха, че скоро произнасяне няма да има, а и “няма конституционен съдия, който, вместо да иска да разреши кризата в държавата, да иска да я задълбочи”.
Колкото до правомощията на евентуалния служебен кабинет – към момента те са крайно неясни. Според конституцията: “основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон”.
Такъв закон не беше приет. Затова в новата ситуация с действащ парламент един служебен кабинет ще е като редовен партиен и дори може да предлага законови изменения, които депутатите да гласуват.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
