Външният министър Екатерина Захариева се яви пред медиите с предпазна маска с националния флаг, който обаче беше обърнат на обратно.
Тя застана пред микрофоните, за да обяви официалната позиция на България спрямо Северна Македония, която е, че България подкрепя преговорната рамка за присъединяване на Албания към Европейския съюз, но не и тази за Северна Македония.
Това обяви на брифинг в Министерството на външните работи българският дипломат номер едно. Захариева изтъкна, че трите условия, поставени от София, не са спазени от Скопие.
„Готови сме да продължим преговорите, когато има готовност за компромиси от другата страна“, подчерта външният министър.
Дали обърнатия флаг е протоколен гаф от бързане и недоглеждане на вида на външния ни министър тепърва ще бъде коментирано. Със сигурност детайлът не е останал незабелязан и ще стане повод за много негативни реакции към страната ни.
Националния символ, поглеждайки назад във времето, често е бил поставян на обратно, започващ с червено, зелено и бяло, а всички добре знаем, че обърнат флаг символизира военно положение, затова е много важно да се спазват така добре регламентираните правила за разполагане на националният ни символ.
България не е одобрила текстa на преговорната рамка между Северна Македония и ЕС на онлайн срещата на външните министри на страните членки.
Документът задължително трябва да бъде одобрен от всички страни членки, за да има политическото решение за започване на преговори за присъединяване и първа междуправителствена конференция.
Българската позиция е, че Северна Македония към момента не изпълнява договора за добросъседство от 2017 г.
Исканията на София да не се използва терминът „македонски език“, както и „много ясен и изричен текст, че няма да се поддържат претенции за македонско малцинство в България“ не са включени в преговорната рамка на ЕС за Северна Македония.
Същевременно Екатерина Захариева съобщи, че на днешния Съвет „Общи въпроси“ България е одобрила преговорната рамка между Албания и ЕС. / bulpress.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.