Ще се окаже ли „Крипто“ аферата на века?

Едва ли някога напълно ще разберем за какво американските тайни служби са използвали устройствата на компанията „Крипто“, която са купили през миналия век. Все още е рано да го определяме като „аферата на века“, зависи какво ще разкрие разследването. Темата коментира проф. д-р Георги Димитров, председател на фондация „Право и интернет“, в предаването „бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Гостът коментира темата, след като беше публикувано разследване на Washington Post и ZTE по случая. В него медиите твърдят, че ЦРУ, съвместно с ФРГ, са осъществили шпионската операция на века и са получили достъп до секретна кореспонденция на 120 страни в продължение на повече от 50 години.

Димитров добави, че компанията „Крипто“ е била приемана за един от най-сигурните производители на устройства за криптиране на информация. За момента няма доказателства за неправномерни послушвания.

„Засега няма реакции на правителства и засегнати компании. Факт е, че някои държави не са се доверявали на тези устройства, други са ги използвали“.

Димитров отбеляза, че подобна статистика за България не е правена, но страната ни е купувала устройства от компанията.

„Ако се докаже, че е било налице вмешателство, могат да се активират сложни правни инструменти – от наказателна отговорност до международни санкции“, каза Димитров.

Той обаче изтъкна факта, че това е много трудно доказуемо в сферата на информационните технологии.

Той смята, че изборът на швейцарската компания се основава на особеностите при законодателството там, както и престижа на страната по отношение на крипто бизнесите.

„Дали имиджът на Швейцария ще бъде засегнат зависи от това какво ще покаже резследването и какви факти ще се изнесат“, отбеляза Димитров.
 

Цялото интервю можете да гледате във видеото ТУК

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.