Живеем във време когато година се равнява на сто

Живеем във време когато година се равнява на сто
Трудно е…

Затова пак да напиша за страха.

Страхът, при все че е лишен от развитие, винаги е по-деен от любовта. В него можем да открием причината за всяка беда.

Но дори да съзнаем това, от него не следва, че трябва да се стълкновим със страха. Ако се изправим в битка с него, ще се преобразим в същото.

Измежду всичко страхът се нуждае от още страх – за да се стълкнови с него. Страхът само така може да съществува.

Страхът може да се претвори във всеки един образ. Той единствено в определеност и образ живее. Можеш да откриеш страха от всяка страна на бойното поле. Дали зло ще наречеш едната, дали добро – видиш ли две страни някъде – той е и в двете!

Затова нашият народ е оцелял. Не заради много битки и чутовни победи, а защото е приел всяка участ, без да се остави и бъде увлечен във водовъртежа на борбите. Защото е приел участта си, но без да изменя на човешката си природа и същност.

Вижте Австралия, Франция, Канада..

Бунтуват се, но каквото им е било наредено – винаги станало е.

Тук не им се получава съвсем.

И няма да се получи. Изглеждаме разделени, караме се… но с кого?! Онези – преди със спринцовките, а сега със знамената – колцина са, че да ги вземем предвид?!

Вярно е, че се чуват, защото са гръмогласни, но това е заради пари, а са ги приели от страх. Страх, че не продадат ли душите си – няма да има какво. Защото нищо друго не могат, а само една душа имат… Изглежда, че продават Родината си, но всъщност на тезгяха са душите им. Режат парчета от нея и продават, продават… Щедри са и не се пазарят, защото наистина друго нямат какво.

Но нещата се менят. Живеем във време когато година се равнява на сто. И утре (наистина скоро) ще видят света променен. А те – горките, напълно сакати. Останали едни шкембета и задници.

С продадени, омърсени души…

Христо Христов

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.